Много хора вече са достатъчно наясно с изкуствения интелект (AI), за да оценят неговите потенциални ползи за човечеството, както и неговите рискове. Но вероятно не толкова много са наясно какъв голям поглъщач на природни ресурси е той. Както съобщи Financial Times наскоро, големите технологични компании използват все повече вода за охлаждане на своите енергоемки центрове за данни. Жаждата за електроенергия и вода на сървърните ферми, необходими за стартиране на генеративен AI, е още по-голяма. През януари в Давос Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, предупреди, че бъдещият AI ще консумира толкова много електричество, че ще е необходим енергиен пробив – да речем, ядрен синтез – за захранването му, пише FT в редакционен коментар.
Тук има ирония, като се има предвид имиджът на технологичните компании като лъскави, чисти заместители на старите мръсни индустрии - и обещанията на Microsoft и други да бъдат добри климатични граждани. Международната агенция по енергетика (МАЕ) казва, че центровете за данни, криптовалутите и изкуственият интелект са отговаряли за почти 2 процента от световното търсене на електроенергия през 2022 г. – и това може да се удвои до 2026 г., което би било равно на потреблението на електроенергия в Япония. Ирландия, предпочитано място за сървърни ферми, сега ограничава свързването на нови центрове за данни към електрическата мрежа; други проучват дали да направят същото.
Изкуственият интелект има по-силни аргументи от криптовалутите (вече добре известни като огромен потребител на енергия), а именно, че потенциалът му на социално благо може да оправдае консумираната енергия. Но в замяна на достъпа до мрежите, производството на електричество и оскъдните водни ресурси, от които се нуждаят, технологичните компании трябва да ускорят използването на AI, за да подпомогнат зеления преход. Технологията е рекламирана като позволяваща по-усъвършенствано прогнозиране на времето (помагащо за балансиране търсенето на енергия) и проследяване на емисиите. Тя може да помогне за намирането на интелигентни начини за намаляване на потреблението на енергия в земеделието, промишлеността, веригите за доставки и офис сградите.
Google намали потреблението си на енергия за охлаждане с 40 процента в един от своите центрове за данни, като използва машинно самообучение от DeepMind (поделението си за изкуствен интелект) за прогнозиране на променливи като търсене и време. Компанията също така използва софтуер, за да идентифицира региони с излишък от слънчева и вятърна енергия, за да разположи там центровете си за данни.
Технологичните компании, които стоят зад много от най-големите комплекси за данни в света – Microsoft, Google и Amazon – вече инвестират в слънчево и вятърно производство и преобразуват центровете си за данни, за да пестят вода. Но с развитието на генеративния AI те ще трябва да направят повече, за да гарантират, че могат да използват енергията по неутрален спрямо климата начин. Това означава влагане на пари и в енергийни иновации. Алтман инвестира в Helion, американска стартираща компания за термоядрена енергия, а Microsoft се ангажира като бъдещ клиент на стартъпа.
Светът на технологиите също така трябва да бъде много по-открит относно използването на енергия и вода, както и за усилията по ограничаването му; учените се оплакват, че е трудно да се намерят данни. Вече нараства натискът върху бизнеса, включително технологичните компании, да разкриват въздействието си върху околната среда извън въглеродните емисии. Глобалната Работна група за финансови оповестявания, свързани с природата (TNFD), разработва системи за отчитане, които да проследяват въздействието на компаниите върху околната среда, включително използването на вода.
Подобни доброволни рамки са критикувани, че имат бавен ефект. Но законодателните усилия също се разширяват. Скорошен законопроект на демократите в САЩ предлага стандарти за оценка на специфичното въздействие върху околната среда на AI, въпреки че може да не мине. Директивата на ЕС за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) вече изисква операторите на центрове за данни да разкриват своето въздействие върху околната среда. Както при други области на регулиране, в интерес на технологичните компании е да разгърнат собствени инициативи, вместо да чакат да бъдат принудени. AI може да има полезна роля в справянето с изменението на климата. Но трябва да се гарантира, че на него се гледа като на част от решението, а не като на част от проблема, завършва британското издание.
17:21 | 07.03.24 г.
