Инвеститорите се сблъскват с главоблъсканица при емисиите от обхват 3

Когато мениджърите на активи за първи път поеха ангажименти да приведат портфейлите си в съответствие с целите за постигане на въглеродна неутралност, те решиха да заобиколят главоблъсканицата около т.нар. емисии от „обхват 3“, пише Bloomberg.

Въпросните емисии са индиректни и генерирани от компании в рамките на тяхната верига на доставки.

Три години по-късно дори това заобикаляне вече е невъзможно. Вълна от нови регулации и засилен обществен контрол тласка инвеститорите да се изправят пред това, което звено на London Stock Exchange Group (LSEG) нарича „един от най-неприятните проблеми във финансирането на климата“.

Емисиите от обхват 3 обикновено представляват повече от 80% от въглеродния отпечатък на дадена компания. В някои от най-силно замърсяващите индустрии, като добива на петрол и газ, техният дял може да бъде дори по-висок.

Концепцията не е нова, но е налице подновен тласък сред инвеститорите да оценят последиците за компаниите, в които инвестират, както и собствените си ангажименти по отношение на климата. Техният ангажимент отразява коментарите на регулаторите от Европейския съюз (ЕС), Япония, Великобритания и други страни, които сигнализират, че  задължителното отчитане на този вид емисии от корпорациите вече е на хоризонта.

Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC) също обсъди дали големите замърсители трябва да бъдат задължени да разкриват данни за тези емисии.

Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) накратко обясни защо това е важно: „Без да се признаят емисиите от обхват 3 на дадена компания, не е възможно напълно да се разбере и оцени нейният принос към изменението на климата“.

IIGCC добавя обаче, че има многобройни „практически предизвикателства“ пред правилното отчитане и изчисляване на стойностите и това са пречки, които трябва да бъдат преодолени.

Това е, което FTSE Russell, звеното на LSEG, нарича „ главоблъсканицата с обхват 3 “. Включването на емисиите във веригата на стойност е „незаменимо за изготвяне на ясна оценка на климатичните рискове за компаниите“, но интегрирането на данни от обхват 3 с анализ на портфолиото и инвестиционните решения е „често затруднено“ от сложността на осчетоводяването. Тази сложност се дължи на ниските нива на разкриване, променливото качество на данните и недобрата сравнимост.

„От една страна, това е наистина важно; ние се нуждаем от тези данни и трябва да ги разберем и да ги включим в инвестиционния процес, не на последно място защото има реални бизнес и регулаторни рискове, свързани с тези емисии от обхват 3“, изтъква Яако Куроши, глобален ръководител на анализа за устойчиви инвестиции в FTSE Russell. „Но от друга страна, ние всъщност нямаме зрелите набори от данни, за да направим това“, добавя той.

FTSE Russell установи, че само 45% от 4000 средни до големи публично търгувани компании в индекса FTSE All-World Index разкриват данни за емисии от обхват 3.

И дори когато данните са налице, превръщането им в полезни за инвестиционните цели е съвсем друг въпрос, коментира Лучиан Пепеленбос, климатичен стратег в холандския мениджър на активи Robeco, който също е съпредседател на работната група на IIGCC по темата.

Един от проблемите е, че най-широко използваният стандарт за доброволно отчитане на емисиите, протоколът за парникови газове, първоначално не е проектиран с оглед на инвеститорите. (Протоколът е разработен в началото на първото десетилетие на този век и разделя емисиите от обхват 3 на 15 категории, вариращи от емисии в резултат на закупени стоки и услуги до бизнес пътувания и обработка на продадени продукти).

За разлика от емисиите от обхват 1 и 2, които са получени от собствената дейност на компанията и от закупената от нея енергия, точната оценка на обхват 3 е много по-трудна.

Тогава може да не е изненадващо, че когато инвеститорите в инициативата Net Zero Asset Managers  си поставят цели да приведат портфейлите си спрямо климатичните цели до 2050 г., от тях се изисква само да вземат предвид емисиите от обхват 3 „доколкото е възможно“. Много от мениджърите на активи казват, че възнамеряват да добавят този вид емисии, тъй като наличността и качеството на данните за емисиите се подобряват.

Ела Секстън, старши мениджър за прилагане на стратегията за климата в IIGCC, казва, че се надява работната група, съпредседателствана от Robeco и HSBC Asset Management, скоро да „предостави известна яснота относно това как и къде трябва да се използват емисиите от обхват 3 при докладване, като се търси начин, който стимулира реални действия по отношение на климата, а не само такива на хартия“.

Пепеленбос посочва, че групата работи за „преконцептуализиране“ на обхват 3 чрез „дефиниране на съществеността и нивото на съучастие за всеки сектор“. По-конкретно, това означава да се определи кои от 15-те категории емисии от обхвата са най-съществени за компаниите и кои следователно трябва да получат най-голямо внимание от страна на инвеститорите.

Скорошно проучване на FTSE Russell установи, че инвеститорите трябва да се съсредоточат върху двете най-съществени категории при емисиите от обхват 3 за една индустрия, тъй като тези две категории ще представляват средно 81% от общите емисии от този обхват за сектора. В енергийната индустрия, например, закупените стоки и използването на продадени продукти представляват 88% от интензитета на емисиите в обхват 3, изчислява FTSE Russell.

Като опростявате проблема и стеснявате обектива по този начин, „прегръщате лъвския пай от проблема“, казва Куроши от FTSE.