В Дзясин, производствен град в близост до Шанхай, 400 ръководители и инженери от стоманодобивната промишленост се събраха през ноември, за да се справят със сериозна задача: да откажат най-големия производител на стомана в света от доменните пещи, работещи с въглища.
Темата е изключително спешна от политическа гледна точка. Китайското правителство се опитва да декарбонизира сектор, който разчита силно на въглищата, и то бързо. В противен случай рискува да загуби господството си, тъй като страните с амбициозни климатични цели ще потърсят продукция другаде, пише FT.
Източникът на затрудненото положение на Китай може да бъде проследен в Европа, където Европейският съюз (ЕС) — един от ключовите китайски експортни пазари, наложи първия в света данък върху емисиите от въглеродно интензивния внос, като се започне с цимент, желязо, алуминий, торове, електричество, водород и, разбира се, стомана.
Налогът ще влезе в сила през 2026 г., но преходът вече е в ход.
Има и по-дълбоко безпокойство. Решението на ЕС може да задвижи вълна, при която други държави да приложат подобни мерки, и то върху по-голямо разнообразие от продукти. Това би нанесло общ удар по китайската индустрия.
През декември Обединеното кралство например обяви въвеждането на собствен въглероден данък до 2027 г.
Тан Уейхан, главен изпълнителен директор на Xi’an Xinda Electrical Furnace Works, вижда предизвикателството пред китайските производители на стомана като възможност за компании като неговата, които помагат за създаването на по-чиста стомана. „Правителството сигнализира за необходимостта от широкомащабни изследвания и индустриално сътрудничество“, казва Тан. „Разговаряме с правителството и се надяваме да получим подкрепа“, допълва той.
За Европа въвеждането на Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM) беше обявено като много необходим инструмент за равни позиции на европейските компании в една все по-нестабилна среда за световната търговия.
Това е важна стъпка към по-широко ценообразуване на въглеродните емисии, мярка, която според политици и еколози е необходима за намаляване на емисиите до 1,5 градуса по Целзий, идеалната цел на Парижкото споразумение.
Западните политици са силно обезпокоени от прекомерната зависимост от Китай за суровините, необходими за поддържане на зеления преход. Стоманата, сред най-често използваните метали в света, е една от най-политизираните теми в този дебат.
ЕС, който е изправен пред натиск от страна на държавите членки да си възвърне конкурентното предимство, иска да гарантира, че милиардите евро, инвестирани от стоманодобивни производители в техните европейски заводи за намаляване на емисиите, няма да бъдат подбити от евтини конкуренти, които използват по-мръсни източници на енергия.
Длъжностни лица и ръководители в страни, включително Китай, Индия, Турция и Бразилия, се опасяват, че мерките на ЕС ще нарушат търговските потоци и ще създадет двустепенна система, като продуктите, произведени с помощта на чиста енергия, ще се изпращат в блока, а тези, произведени с енергия от въглища, ще се изнасят за по-бедни страни с по-малко строги закони за климата.
ЕС защитава своята политика като необходима мярка за намаляване на емисиите. Според Пекин обаче мерките са пример за зелен протекционизъм, казва Ян Цин, въглероден анализатор в London Stock Exchange Group.
„Общата тенденция е към търговска фрагментация поради загриженост относно рисковете по веригата на доставки: всеки се страхува да не бъде доминиран от Китай“, казва Ян. Тази промяна може да ускори задълбочаващия се клин между китайската и западните икономики и да проправи пътя за ответни мерки.