Климатичните промени са реалност, причинени са от хората и ще продължат. Средните температури се повишават и ще продължат да се повишават. Това означава по-голяма вероятност от екстремни метеорологични условия.
Основният политически приоритет в отговор трябва да бъде екологизирането на производството на електроенергия и на останалата индустрия, пише за FT Тони Йейтс, бивш професор по икономика и старши съветник в Bank of England.
Тенденциите се отразяват и на централното банкиране. Един от ефектите е, че докато инвестираме в екологизиране на енергетиката, промишлените процеси и транспорта, трябва да пренасочваме ресурсите от потребление към инвестиции. Това ще увеличи реалните лихвени проценти, за да насърчи промяната, т.е. лихвите на централните банки ще се повишават, за да се приспособят.
По пътя на прехода и може би в крайната му точка може да се почувстваме по-бедни, отколкото ако не правим нищо, защото ще отделяме повече от спечелените пари за адаптация към новия климат предотвратяване на по-нататъшни промени, посочва Йейтс.
Централните банки могат да насочат преминаването към инвестиции чрез намаляване на потреблението чрез по-висока инфлация, която да ерозира реалните заплати, вместо да намалява номиналните заплати чрез рецесия и безработица, смята той.
Разбира се, целият смисъл на форсирането на прехода е, че нашето по-далечно бъдеще е много по-малко бедно. Само че това, което ще почувстваме първоначално, е повече недостиг, а не по-малко, и политиките на централната банка ще отразяват това, допълва той.
Екстремните метеорологични явления ще нарушат работата и живота и ще причиняват временен недостиг и дислокация. Ще станем свидетели на пристъпи на по-висока инфлация, които централните банки ще са принудени да наблюдават, защото няма да са способни да реагират достатъчно бързо. Тези периоди до голяма степен ще се усещат точно като времето, когато войната в Украйна намали доставките на храни и енергоносители, пише още Тони Йейтс.
Тази допълнителна нестабилност генерира повече риск за икономиката и за банките, застрахователните компании и други агенти. В момента този вид риск не изглежда все още системен за Западна Европа, но може да е такъв в САЩ, Канада или Австралия – региони, които вече са предразположени към екстремни климатични явления. Европейските финанси могат да бъдат изложени на тези рискове индиректно, добавя икономистът.
Допълнителните рискове ще повишат цената на финансирането, тъй като тези, които са изложени на риск, се защитават, подтиквани от регулаторите, които ще се притесняват, че частният сектор разчита на държавата да ограничи влошените перспективи.
Този допълнителен риск със затоплянето на Земята ще доведе до понижаване на цената на рисковите активи и по-високи цени за т.нар. „безрискови“ облигации. За онези суверени, които имат достатъчно фискално пространство, за да се справят с проблемите на климата, това ще изглежда като намаляване на разходите им за финансиране за сметка на частния сектор и по-уязвимите държави.
Самият преход не би трябвало да представлява риск за кредиторите. Политиката се развива бавно и промените обикновено се очертават предварително. Банките трябва да могат да управляват бавния процес на пренасочване на кредитирането от предприятия с интензивни въглеродни емисии или изкопаеми горива към по-екологични сектори.
Пазарните финанси трябва да могат да се движат по същия постепенен път. Може обаче да има внезапни промени в политическите настроения и политиката в области като въглеродните данъци и допустимите дейности, вероятно предизвикани от природни бедствия, допълва Тони Йейтс.
Натискът доведе до това да бъдат принуждавани централните банки да помогнат за прехода. Зеленият преход обаче трябва да се осъществи от правителствата с въглеродни данъци и/или категорични забрани за дейности, които вредят на климата, смята той.
Наклоняването на покупките в програмите за количествено облекчаване към „зелени“ облигации не е нищо повече от символичен акт – Обединеното кралство купи корпоративни облигации за по-малко от 20 млрд. паунда от общо близо 900 млрд. паунда в операциите си по количествени облекчения.
Добавянето на климатични критерии към банковите регулации също прави политиката за финансова стабилност по-сложна. Дърпането на тези лостове е по-добре от нищо, но не е и много, казва икономистът.
Ако не направим нищо друго, ще се насочим към климатичния хаос и няма да забележим, че сме променили само инструментите на централната банка. Съществува също риск делегирането на въпросите, свързани с климата, на централните банки да генерира самодоволство, като убеди хората, че трудните решения са взети. Точно обратното е, коментира още той.
Най-добрият набор от инструменти за зелен преход е прост старомоден мандат и решителни правителствени действия за данъчно облагане или замяна на въглеродно интензивни дейности с щадящи климата такива, препоръчва Йейтс.