Европейците подкрепят амбициозните зелени цели, които да намалят климатичните промени, сочат данни на Европейската комисия (ЕК). Същото подсказват и резултатите от изборите през 2019 г., когато зелените партии влязоха в Европейския парламент и спечелиха и много национални избори, пише базираната в Белгия анализаторска компания Bruegel.
Оттогава зелената политика навлиза все по-широко в ежедневието и някои от мерките са вече директно насочени към бита - например отоплението и транспорта ще бъдат част от схемата за търговия с емисии от 2027 г., която в момента обхваща само индустрията.
В същото време обаче, въпреки че има амбициозни цели, анонсирани отдавна, ЕС няма разработени конкретни политики, съответно и политиците не могат да защитят някои от тези мерки.
Така екологичните цели всъщност имат политически последици - изследвания показват, че зелените мерки имат висока политическа цена, особено за държави, при които социалното неравество е високо. Проучване от 2023 г. показва, че загубата на доходи, свързани с екологията, ще направи италианските избиратели по-склонни да гласуват за популистката Lega Nord.
Това беше доказано нагледно по време на предсрочните парламентарни избори в Нидерландия, спечелени изненадващо от "Партията на свободата" на Хеерт Вилдерс. Част от предизборните му обещания бяха свързани с отказ от климатичните мерки. В Германия пък подкрепата за Зелената партия падна от 23% през юли 2022 г. до 13% през ноември 2023 г.
Като цяло преходът към нисковъглеродна икономика и устойчиво бъдеще изглежда свръзан с дълбока трансформация на всички сектори и това ще бъде свързано с печеливши и губещи на различни нива (отделни индивиди, общини, региони и държви). Това повдига въпроса всъщност до колко са подготвени европейците да платят цената на зелените политики.
Проучване на Bruegel показва, че наистина до голяма степен всичко зависи от цената. Анализаторите са се обърнали към гражданите на пет европейски държави - Франция, Германия,Нидерландия, Испания и Италия, с въпроса трябва ли да останат климатичните цели, ако те влияят върху доходите - персонални, на местните власти, на националните власти или на ниво ЕС.
Според анализаторите за европейците няма значение колко амбициозни са целите - например намаление на емисиите с 20% или с 10% над заложените параметри, ако разходите за постигането им са едни и същи.
Европейците са особено чувствителни, ако политиките намаляват техните лични доходи. От друга страна обаче не подкрепят по-ниски цели, дори и те да им носят повече доходи. Например намаляване на емисиите с 45% спрямо нивото от 1990 г. до 2030 г., ако то ще повиши доходите на европейците, среща по-малка подкрепа, отколкото сегашната цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 т., ако то ще запази сегашното ниво на доходите.
Сегашната цел на ЕК се подкрепя от 43% от анкетираните в петте най-големи европейски икономики. Ако обаче постигането на тази цел води до намаляване на доходите, тогава подкрепата става едва 36%.
Още по-амбициозни цели също са приемливи за европейците, ако те поне не водят до намаляване на техните доходи.
Подобни са настроенията и по отношение на доходите за регионите, за държавите или на ниво ЕС, сочат още данните от проучването. Те съвпадат и като цяло с икономическата теория, че хората са по-чувствителни относно загубата на средства, отколкото по отношение на печалбата.
Заключението на Bruegel е, че европейците подкрепят политиките за климата и са готови да се откажат от увеличаване на доходите, стига да не понесат преги загуби. Това означава, че политиците вероятно ще трябва да преосмислят стратегиите си относно прехода, така че да засяга най-малко благосъстоянието на европейците.
Един от механизмите за компенсация на негативните ефекти от прехода е Европейския социален климатичен фонд, припомнят още от Bruegel. В него ще бъдат генерирани 65 млрд. евро от ЕК и още 21,7 млрд. евро от страните в общността, които ще могат да бъдат разпределяни от 2026 година. Целта е да бъдат подкрепените най-уязвимите от зеления преход.
08:11 | 07.01.24 г.
