Соларните инсталации върху покривите на сградите са все по-честа гледка дори и в по-северните градове на Европа. Оказва се, че от такива инвестиции може да има смисъл дори и през мрачните дни на декември, коментира зам.-кметът на София по въпросите на зелените системи Надежда Бобчева на заключителната конференция по проект "Слънчеви градове" (Solar Cities), финансиран от Европейската инициатива за климата.
В България в него участват две общини - Столична и Община Бургас. От коментарите днес стана ясно, че сме използвали иновативен метод за картографиране на сградите, от който са се заинтересували и другите европейски участници. Доц. Стелиян Димитров от катедра "Картография и ГИС" в Софийския университет разказа, че близо 6000 сгради в София в три района - "Връбница", "Люлин" и "Надежда" (едни от най-слънчевите в София) са обследвани с дронове AgEagle, чиято висока разделителна способност и позиционна точност дава възможност за създаване на дигитални близнаци на сградите и много прецизна оценка за потенциала - полезна площ на покрива, оценка за слънцегреенето и т.н.
Благодарение на този проект са станали известни и едни от най-големите потребители на електроенергия в София, сред които Зоологическата градина и заводът за отпадъци. За тях също се разработват проекти за соларни инсталации.
От изследваните блокове и обществени сгради в трите столични района са подбрани близо 2800, за които от Българската соларна асоциация са направили симулации. Реално това са предпроектни проучвания - дават пълна представа за потенциала на неизползваното в повечето случаи покривно пространство, местата за поставяне и броя на слънчевите панели, технически параметри на инсталацията и индикативна цена на съоръжението, както и време за изплащането ѝ.
Проектът не дава обобщена информация - колко би струвало на един панелен блок в краен квартал да изгради соларна централа, колко би произвеждала и след колко време ще възвърне инвестицията си. Целта ни е точно обратната - да избягаме от общото и да сме полезни на конкретните собственици на конкретни сгради, обясни Димитров.
Симулационните проекти са доста подробни и могат да бъдат използвани като основа при кандидатстване за финансиране пред институции, смятат работещите по проекта. На иновативната карта произволно избрана сграда в район "Люлин" с капацитет за производство 481 кWp ще коства на живеещите 722 хил. лева. На базата на днешните условия за включване в енергийната система, изкупуване на излишната енергия и цените на електроенергията, тази инвестиция би се възвърнала за 5 години.
За пет години биха си върнали инвестициите и собствениците на сграда в "Надежда" с капацитет от 189 kWp, като цената би била около 284 хил. лева.
Проектът е отбелязал и потенциала за поставяне на соларни панели върху тавана на тунелите за метрото, но за него няма изработена симулация за проект. Има изработени проекти за обществени сгради - училища и детски градини, за поставяне на соларни инсталации.
Инвестициите в по-големи инсталации, които покриват и по-голяма част от нуждите от електроенергия, са значителни, особено за уязвими или бедни домакинства, признават от "Слънчеви градове". Тези инсталации могат да получат банково финансиране - особено след като са за собствено потребление, както и да бъдат платени с колективно финансиране - например от средства от наем за общи части. Промените в Закона за енергетика от тази есен, които регламентират създаването на енергийни мощности, също дават възможности за полезни решения за покривните пространства.
15:09 | 12.12.23 г.
