Никой не иска да плаща за зеления преход

В дългосрочен план икономическото благосъстояние ще бъде по-високо, ако ефектите от климатичните промени бъдат смекчени. Но това изглежда все още далечна перспектива, за която някой трябва да плати, пише The Wall Street Journal. Тази година акционерите на големите компании и потребителите решиха, че няма да са те.

Изданието посочва намаления интерес към проекти за възобновяеми енергийни източници в САЩ през последните месеци, което кара инвеститори да замразяват работата по тях. Дори и търсенето на електромобили не е каквото беше очаквано и Ford, чиято капитализация прескочи 100 млрд. долара, когато пусна електрическите си модели, сега се съсредоточи в обратно изкупуване на акциите си. Пазарната капитализация на автомобилния гигант падна до 42 млрд. долара, посочва WSJ.

Преходът изисква огромни капиталови разходи днес, за да замени потреблението на изкопаеми горива в бъдеще.

Според изчисленията на икономиста Жан Пизани-Фери, който е част от мозъчния тръст Bruegel, едно средно френско семейство би платило 44% от своя годишен доход за термопомпа и 120% от дохода си за електромобил. Но в краткосрочен план то не би спечелило нищо - тези нови придобивки вършат същата работа за домакинствата, както и тези, използващи изкопаеми горива.

Нещо повече - ако отпаднат данъчни отстъпки за тези инвестиции, то семейството всъщност ще се окаже в по-лошо финансово състояние.

Пизани-Фери е категоричен, че би било "невероятно лекомислено" да се отхвърля спешната нужда от действия относно измененията на климата. Но в същото време не трябва да се твърди, че трансформацията няма да има допълнителна цена. В Европа политическата цена е вече видима - от протестите на "жълтите жилетки" във Франция през 2018 година до изборите в Нидерландия, които спечели Партията на свободата, прокламираща и отказ от всякакви регулации за климата.

В САЩ президентът Джо Байдън планира потребителите да не плащат цената на зеления преход и предложи Закона за ограничаване на инфлацията (IRA). Чрез този законодателен акт се насърчават електрическата мобилност, възобновяемата енергия, производството на водород и други технологии с нулеви емисии, като според изчисленията стимулите са в обем на 1 трилион долара.

Субсидиите играят жизненоважна роля за зеления преход - докато чистите технологии станат конкуретни на изкопаемите горива.Законът на Байдън обаче има някои допълнителни изисквания, които ограничават ефективността му по отношение на климата - изискването за местно производство, например, пише още WSJ. Изданието отбелязва, че текстовете са базирани на времената отпреди пандемията от коронавируса, когато ниските лихви насърчаваха инвестициите в зелената енергия.

Преди 2021 година разходите за изграждане на соларни и вятърни паркове намалваха непрекъснато. След пандемията обаче те отново се повишават заради различни фактори - високите лихви, нарушените доставки и т.н. Оказа се, че оскъпяването на кредитите се отразява по-зле на зелените проекти, отколкото на природния газ и инвеститори започват за отказват проектите си - най-видимо е това за офшорните вятърни паркове в крайбрежието на САЩ.

Финасови проблеми изпитват и производителите на електромобили в САЩ. Засега единствено Tesla успява да докаже, че тази дейност е печеливша и и обра готовите да сепримирят с проблемите и цената потребители. За останалите обаче покупката на електромобил не си заслужава, дори и на фона на субсидиите.

Разбира се, Вашингтон предлага финансови стимули, но за да бъде зеленият преход успешен, означава, че всички заводи за електромобили и батерии са на печалба, но производителите все още губят пари от всеки продаден електромобил.

Зеленият преход си остава от ключово значение по отношение на климатичните промени, но и много труден за осъщестяване, докато не се намери желаещ да плати цената, пише в заключение The Wall Street Journal.