Преговарящите по въпросите на климата от Норвегия трябва да накарат другите страни, участващи в конференцията на ООН за климата в Дубай, известна като COP28, да последват примера им в приемането на гаранции за стимулиране на инвестиции в проекти за възобновяема енергия в развиващите се страни, изтъква бившият британски премиер Гордън Браун, цитиран от Bloomberg.
„Ако сега Норвегия поеме лидерство, така че това да бъде глобална инициатива, която задейства необходимите милиарди за Глобалния юг, тогава обречената среща за климата в Дубай всъщност може да се окаже пробив“, пише Браун в норвежкия вестник Dagens Naeringsliv. „Това може да ни изведе от задънената улица, която прави годишните кръгове от климатични срещи безплодни и самоунищожителни“, добавя той.
Правителството на Норвегия предложи програма за държавна гаранция за инвестиции в възобновяема енергия в развиващите се страни в своя бюджет през октомври. То има за цел да намали част от риска, свързан с проекти, за да насърчи увеличаването на финансирането от частния сектор.
Петролните и газовите компании генерираха рекордни печалби през последните години, но правителствата на страните от Персийския залив и Норвегия са най-големите печеливши, подчертава Браун. Норвегия, чиито приходи от износ на петрол се увеличиха повече от два пъти през 2022 г., следователно трябва да „рециклира някои от тези неочаквани приходи от петрол и газ“, каза той.
Още през 2021 г., по време на разговорите на COP26 в Глазгоу, богатите страни се ангажираха да увеличат годишното финансиране за климата до 100 млрд. долара, подновявайки цел, която не успяха да постигнат в края на миналото десетилетие.
В началото на този месец стана ясно, че Норвегия може да не успее да изпълни целта си да премахне от пазара колите с двигател с вътрешно горене до 2025 г., ако правителството продължи да премахва мерките, които стимулират продажбите на екологични модели. Скандинавската страна, където всяка пета кола вече е напълно електрическа, може да пропусне амбициозните планове и в крайна сметка да навлезе в 2025 г. с 90-процентен дял на електромобилите при продажбите на нови коли, изтъква Ойвинд Солберг Торсен, директор на Норвежката пътна федерация (OFV).
През 2020 г. Норвегия стана първата страна в света, в която електрическите автомобили изпревариха по продажби моделите с двигател с вътрешно горене. Въпреки че нацията се стреми да „изчисти“ напълно своя пазар, това не значи, че ще има забрана за продажби на автомобили с изкопаеми горива от 2025 г.
През 2022 г. Норвегия набра 15,5 млрд. крони (1,4 млрд. долара) финансиране, свързано с климата, надхвърляйки целта, поставена по време на преговорите по темата в Глазгоу през 2021 г. Частният капитал, привлечен от Norfund, контролиран от правителството инвеститор, насочен към развиващите се страни, представлява голяма част от увеличението. Общата сума, събрана миналата година, надхвърли целта, която Норвегия си постави за увеличаване на годишните разходи до 14 млрд. крони до края на 2026 г.
Размерът на частния капитал, привлечен на гърба на публичните инвестиции, скочи до 6,3 млрд. крони през 2022 г. от 700 млн. крони година по-рано, изтъкват от правителството на Норвегия. Публичното финансиране за климата, което включва парите, инвестирани от Norfund, нарасна до 9,2 млрд. крони.
Инвестиционният фонд за климата на Norfund, създаден миналата година, за да подпомогне инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в страни, където изкопаемите горива доминират в енергийния микс, инвестира около 2,1 млрд. крони в седем проекта през 2022 г.