През последните години зелената енергия става все по-икономически достъпна. Между 2010 г. и 2020 г. разходите за изграждане на соларните централи например намаляват с 85%. При вятърните турбини спадът е по-малък, но е също толкова забележителен - с 56% за централите, изградени на сушата, и с 48% - за офшорните централи. Но не всичко е толкова зелено и при възобновяемите енергийни източници.
Фотоволтаичните панели също отделят въглеродни емисии през своя жизнен цикъл - от добива на минералите и производството до утилизирането им. По данни на Международната експертна група по климатични промени (IPCC) емисиите въглероден диоксид на 1 kWh произведена електроенергия от соларни панели са около 41 грама. Това обаче е около 20 пъти по-малко от отделяните от въглищните мощности и 12 пъти под емисиите от газовите електроцентрали.
За производството на соларните панели и вятърните турбини се използват редки земни минерали и засега след края на жизнения им цикъл остават тонове отпадъци. Анализи на Харвардския университет сочат, че рециклирането на един соларен панел струва около 20-30 долара (директни разходи), а депонирането му в сметище - едва 1-2 долара. Това е само част от разходите за утилизация - също както поставянето им, соларните инсталации се премахват от експерти и трябва да се транспортират като опасни отпадъци, тоест със специален режим на превоза.
За тези проблеми засега малко се говори - като цяло липсват регулации за утилизацията на зелените централи, включително и в България, както и капацитет за рециклирането им, но надеждата е, че имаме още няколко години да бъде намерено работещо решение, преди първите по-сериозни количества соларни панели да започнат да излизат от експлоатация.
Критиците на технологията коментират и непостоянния цикъл на производството на повечето възобновяеми технологии. Това е преодолимо при използването на системи за съхранение, на разработването на които в момента се дава видим тласък. Методите за това са най-различни - например чрез ПАВЕЦ, както и литиево-йонни батерии, които обаче отново повдигат въпроса с утилизирането след края на жизнения цикъл.
В някои планове за енергийна самодостатъчност съхраняването на електроенергия може да стане и чрез електромобилите и техните батерии. Умните енергийни мрежи също така могат да активират електроуредите, включително и зареждането на батериите на електромобилите в моментите, когато производството на електроенергия е в своя пик, и обратно - да черпят от резервите и да ограничат ненужното потребление.
Въпреки своите недостатъци засега възобновяемите енергийни източници са най-напредналата технология за решаването на климатичните промени. През 2022 г. благодарение на вятърните и соларните централи въглеродните емисии са с 465 млн. тона по-малко, сочат изчисленията на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Като цяло през миналата година емисиите въглероден диоксид от енергийния сектор са рекордно високи - 38,6 млрд. тона, което е годишен ръст от 0,9%, или 321 млн. тона.
Всъщност енергийният сектор е една от най-замърсяващите индустрии в световен мащаб - около 40% от всички емисии парникови газове се дължат на него. Но замърсяването може да дойде и от най-неочаквани източници - например базите за данни. Вторичните емисии от този сектор са повече от 2% от общите, или съизмерими с авиоиндустрията например. И докато за самолетите още е трудно да се намери отговор, то за центровете за данни зелените мощности са решение.
Повечето световни лидери се насочват към въглеродна неутралност и например Microsoft вече купува зелена енергия за захранване на своите нужди и планира да има нулев отпечатък към 2030 г. Въглеродна неутралност към същата година ще има и Facebook, като компанията декларира, че ще използва не само зелена енергия, но и рециклирани материали и ще удължи живота на своя хардуер.
Още към 2020 г. Google започна да купува въглеродни компенсации, за да елиминира емисиите от своята дейност. Компанията обяви и че ще подкрепя и инвестира в развитието на нисковъглеродни източници на енергия, намаляването на въглеродни емисии и проекти за улавяне и съхранение на въглерода.
Дори и петролните гиганти като ExxonMobil или Shell имат своите зелени цели и планират въглеродна неутралност към 2050 г.
В България също има немалко примери на устойчив бизнес - обикновено става дума за международни компании, които следват политиката на своите централи, но не са единствените примери. Повечето търговци имат отделни оферти и продават енергия със зелен произход на своите клиенти, удостоверена като такава от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Соларният парк, който към юни беше най-големият в страната с мощност от 123 MW - инвестицията на "Електрохолд" край Дупница, сключи предварителен дългосрочен (10-годишен) договор и вече захранва мрежата на Yettel и CETIN България. Сделката покрива около 85% от директното потребление на двете компании, т.е. потреблението, което заплащат директно към доставчици на електроенергия. Очакваното намаление на въглеродни емисии от дейността на Yettel e около 60% в обхват 1 и 2 и около 35% в обхват 3 за една година спрямо нивата на потребление от 2021 г.
Няколко месеца по-късно заработи и най-големият в момента соларен парк в България - ФЯЦ "Гълъбово" с мощност от 150 MW.
Някои компании и институции търсят още по-директна връзка - през октомври Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) съобщи за собствен соларен парк, който осигурява 50% от нужната за учебното заведение електроенергия. Но и големите индустриални предприятия също имат своята зелена история - "Аурубис България" изгради 10-мегаватова соларна централа в завода си в Пирдоп и в момента работи по разширяването ѝ. Към 2024 г. очакванията са, че соларните панели ще покриват към 6% от енергийните нужди на комплекса.
През 2022 г. делът на зелената енергия в енергийния микс на Европа е рекорден - 22,5%. Насърчаването на зелената енергия има неочакван източник - войната в Украйна, която показа уязвимостта на общността, разчитаща основно на внос на енергоизточници. Според оценките на екологичните организации потенциалът съвсем не е оползотворен и източникът на енергия е навсякъде. Просто всяка страна трябва да намери своя.
10:54 | 04.12.23 г.
