Само 75% от мерките за опазване на Природен парк „Витоша“ са изпълнени

Природен парк „Витоша“ се управлява с план от 2005-2014 г. и до 2021 г. е постигнато само 75% изпълнение на заложените в него мерки, което не допринася в достатъчна степен за ефективното управление на защитената територия. Това е установил одит на Сметната палата, която е направила проверка за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2021 г.

Одиторите констатират, че Природен парк „Витоша“ се управлява с план от периода от 2005 до 2014 г., който не е актуализиран, а това е основен инструмент за управлението, опазването и ползването на територията на парка.

От Сметната палата посочват, че прилаганата политика за управлението на Природен парк „Витоша“ от отговорните органи е съобразена с европейското и национално законодателство и е насочена към опазване и съхраняване на защитената територия. Но смятат, че за постигане на ефективно управление на защитената територия са необходими допълнителни усилия от компетентните органи.

Липсва отговорност

От министъра на околната среда и водите през 2013 г. е утвърдено задание за разработване на проект на актуализация на Плана и е осигурено финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. През октомври 2015 г. проектът е внесен в Министерството на околната среда и водите за съгласуване, а в края на 2016 г. е верифицирана сумата по окончателното плащане на изпълнителя. В продължение на седем години обаче МОСВ бави приемането на плана.

Освен Министерство на околната среда (МОСВ) и неговите регионални структури, определени в Закона за защита на териториите, като основни органи, които провеждат и осъществяват управлението и контрола в защитените територии, функции и отговорности имат и Министерството на земеделието и храните и неговите структури, които изпълняват дейностите по плана – Изпълнителна агенция по горите (чрез създадена Дирекция природен парк „Витоша“), Регионална дирекция по горите-София, Регионална дирекция по горите-Кюстендил, както и Югозападното държавно предприятие.

Отговорности по изпълнението на плана имат и общините, на чиято територия e паркът. Столична община, община Перник и община Самоков отговарят за имотите публична общинска собственост. Те трябва да стопанисват, опазват и охраняват общинските горски територии, да налагат принудителни административни мерки, санкции и глоби по ЗЗТ на територията на ПП Витоша. Кметовете са длъжни да спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи в защитените територии - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове.

Министърът на околната среда и водите следва да координира дейностите на министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти и други, свързани със защитените територии, към които е и ПП „Витоша“.

През периода 2018 - 2021 г. в проектите на бюджетите по мероприятия на дирекция ПП „Витоша“ са планирани общо 280 дейности и задачи. Сред тях са изграждане/поддържане/ремонт на обекти по туристически маршрути (мостове, скари, парапети, табла и др.); монтаж на забранителни знаци и метални бариери, лентова маркировка и зимна стълбова маркировка; туристически пътеводители, информационни и рекламни материали; наблюдения на редките, застрашени и уязвими видове, мероприятия за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. От тях 86 дейности, или 31% не са отчетени като изпълнени.

По време на одита през май миналата година експертите на Сметната палата извършват проверка на място на пет обекта с установени проблеми от назначената от министъра на земеделието и храните междуведомствена работна група, за решаване на проблеми на сградния фонд на територията на ПП „Витоша“, както и проверка на дейности, включени в отчетите за дейността на дирекция ПП „Витоша“ от 2018 г. до 2021 г.

Проверката на хижа „Есперанто“ показва, че тя е в много лошо състояние – необитаема, рушаща се и опасна за околната среда и здравето на туристите. Собственост на МЗХГ, имотът е предоставен на Югозападно държавно предприятие през 2019 г., но не са извършвани ремонтни дейности, защото са необходими значителни финансови средства за възстановяване на сградата. Правните възможности за подобряване на състоянието на имота са публично-частно партньорство, продажба или отдаване под наем, но тези възможности не са използвани. От различни фирми, сдружения, и от туристическо дружество „Есперанто“, са заявени инвестиционни намерения за стопанисване на хижата, за които МЗХГ не е предприело действия за реализирането им.

Подобно е състоянието и на почивен дом „Иглика“ - сградата е опасна, с предписание да се затвори достъпът до нея в срок до три месеца от издаденото през 2021 г. предписание на компетентните органи.  Имотът все още е в лошо състояние, необитаем, с рушаща се фасада и е опасен за преминаващите, а достъпът до него не е обезопасен.

Едноетажна постройка от три павилиона на ул. „Беловодски път“ е определена от заместник-кмета на район „Витоша“ през 2020 г. като незаконна. След извършената проверка при одита все още не е премахната.

Одиторите отчитат, че поставената бариера пред паркинга на хижа „Звездица“ е в нарушение на Закона за горите. До май 2022 г. тя все още не е премахната въпреки дадените предписания.

За направеното озеленяване с неприсъщи за парка растителни видове около хотел „Елица“ е съставен акт за установяване на административни нарушения, но то все още не е премахнато.

Независимо от установените при проверката проблеми, от Сметната палата констатират и добро изпълнение на част от заложените в годишните планове дейности като: поставени  горски аптечки; ремонтирани и възстановени  бордюри по туристическата алея в местност „Златни мостове“; ремонти на чешмата в местност „Игликина поляна“, на каменния мост и парковата инфраструктура при хижа „Момина скала“; поставени пътни забранителни знаци за ограничаване на достъпа на моторни превозни средства към туристическите алеи. 

Не се финансират екопроекти

От независимата одитна институция настояват за спазване на Закона за защитените територии, който изисква организирането на институционални и публични обсъждания при разработване и преди утвърждаване на плановете за управление. Министерството на околната среда и водите е длъжно да организира и публично обсъждане на изпълнението на плана на всеки четири години. Такова публично обсъждане на изпълнението обаче не е осъществявано за Плана за управление на ПП „Витоша“ 2004-2015 г.

Финансирането на дейностите в защитената територия е с бюджетни и европейски средства, дарения и други източници, но не е използвана законовата възможност предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда да финансира дейности и екологични проекти за постигане на целите по управлението на парка.

От Сметната палата констатират, че от всички общини само Столична община планира и разходва средства за поддържане и опазване на зелените площи в границите на ПП „Витоша“. От бюджета на Столична община са финансирани дейности и мероприятия на територията на парка, свързани с бездомните кучета, поддържането на пътната настилка и автобусните спирки, опазване на зелените площи и горските територии.  Размерът на изразходваните средства за периода 2018-2021 г. надвишава осигурените и предоставени на дирекция ПП „Витоша“ за изпълнението на дейности на територията на парка.

За периода от 2018 до 2021 г. са съставени 70 констативни протокола и 15 акта за установяване на административни нарушения. Сметната палата е дала общо 19 препоръки на министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните, на изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по горите“ и на кметовете на общините Самоков и Перник да предприемат мерки за опазване на ПП „Витоша“.

Лоша практика и в другите природни паркове

Лошата практика показва липса на институционална воля и е индикатор за наличието на сериозен систематичен проблем и по отношение на други паркове и заплашва ефективността и устойчивостта на управлението на защитените територии, коментират одиторите.

Те установяват, че на електронната страница на МОСВ е публикувана информация за влезли в сила планове за управление за девет от общо 11 природни парка. За пет от тях обаче няма приети актуализирани планове въпреки изтеклия 10-годишен период.

За ПП „Рилски манастир“ срокът за изпълнение на плана за управление е изтекъл през 2013 г. За ПП „Витоша“ този срок е изтекъл година по-късно. За ПП „Шуменско плато“ няма нов план за управление след 2018 г. За ПП „Врачански балкан“ и ПП „Златни пясъци“ срокът за изпълнение на плановете за управление е изтекъл през 2020 г.

За два природни парка изобщо не е изпълнено изискването за приемане на план за управление. За ПП „Сините камъни“ няма план за управление въпреки отдавна изтеклия законов срок за неговото приемане. За ПП „Странджа“ е разработен план за управление, приет през 2004 г., който поради възражения на общините Малко Търново и Царево е преработен и през 2006 г. е депозиран в МОСВ. Към края на миналата година  все още няма приет план за управление на природния парк.

Планът за управление на ПП „Българка“, приет с решение на Министерския съвет в края на 2021 г., е внесен от дирекция ПП „Българка“ в МОСВ още през 2014 г., като процедурата продължава седем години. Подобен е случаят с ПП „Персина“, при който възлагането е през 2003 г., а планът е внесен от МОСВ и приет с решение на правителството едва през 2016 г. 

Според Сметната палата необяснимо дългата продължителност на процедурата по утвърждаване на плановете от МОСВ води до неактуалност на посочените данни. Извършените проучвания, които са направени по време на изготвяне на проекта на план за управление и риск, не съответстват на актуалното състояние на парка.

Друг съществен недостатък е, че според Закона за защитените територии (ЗЗТ) и Наредбата за разработване на планове за управление няма изисквания плановете за управление да съдържат остойностяване на предложените мероприятия, програми, дейности и проекти, което създава риск за регулярното осигуряване на необходимите бюджетни средства. Няма и задължение за конкретни срокове за изпълнение на мерките, проектите, оперативните задачи, а също и на работните планове.

Защитената природа

За опазването и ефективното управление на защитените територии в страната са обявени три национални парка, 11 природни парка, от който е ПП „Витоша“, 55 резервата, 35 поддържани резервата, над 500 защитени местности и 350 природни забележителности.

Природен парк „Витоша“ е най-старият парк в България и на Балканския полуостров и е вторият, обявен за такъв в Европа. Той е най-посещаваната защитена местност у нас, със силно антропогенно влияние. Тук се срещат едни от най-многобройните безгръбначни у нас, 200 вида птици, 13 вида прилепи, 1500  вида висши растения и около 500 вида гъби.

На територията му има три защитени територии -  иглолистен резерват „Бистришко бранище“, торфен резерват „Торфено бранище“, обявен от ЮНЕСКО за биосферен, и природната забележителност „Духлата“ – най-дългата пещера в България (17,5 км).

Цялата територия на ПП „Витоша“ е обявена за защитена зона като част от Европейската екологична мрежа Натура 2000 по директивите на ЕС. В границите на ПП „Витоша“ са археологически и исторически паметници на културата; църкви и манастири - Боянска църква, Драгалевски манастир, Кладнишки манастир;  архитектурни и художествени паметници от Средновековието.