Корабите съвсем скоро ще бъдат изправени пред сериозни сметки заради вредните емисии. Морската индустрия ще се присъедини към системата за търговия с емисии на Европейския съюз (ЕС) през януари. Това означава, че големите кораби ще започнат да плащат за въглеродни емисии.
Някои големи фирми за превоз на товари – като MSC Mediterranean Shipping Company SA и A.P. Moller-Maersk A/S, ще трябва да се подготвят за разходи за стотици милиони долари, пише Bloomberg.
Плавателните съдове са отговорни за около 80% от световната търговия и са голям източник на емисии. През 2018 г. те са отделили около 1 млрд. тона въглероден диоксид в атмосферата.
Системата за емисиите е първата в света широкомащабна въглеродна такса за международното корабоплаване и част от усилията на ЕС да се справи с изменението на климата. Макар и да са значителни обаче, таксите едва ли ще бъдат достатъчно високи, за да наложат незабавно преминаване към по-чисти корабни горива.
Торе Лонгва, директор по декарбонизацията в обществото за класификация на кораби DNV признава, че системата ще повиши тарифите за товарите. Търсенето и предлагането на кораби обаче вероятно ще окажат по-голямо влияние върху цените, допълва той.
За един контейнеровоз, който плава между Европа и Азия, цената на емисиите може да възлезе на около 810 хил. евро през следващата година, ако се приеме, че пазарната цена на въглеродните емисии е 90 евро на тон, според DNV.
Фирмите ще трябва да покрият по-голям дял от емисиите през следващите две години, което означава, че разходите ще се увеличават след този период.
Плавателен съд, който превозва 5000 контейнера със стандартни размери между ЕС и Азия за една година генерира около 40 хил. т въглероден диоксид. Таксите за емисиите ще покриват само пътуването в Европа. Това означава поемане на разходи за около 20 хил. тона въглероден диоксид, плюс допълнителни 2500 тона, докато корабът е в европейските пристанища.
През първата година 40% от квалифицираните емисии се таксуват, така че разходите ще са за 9 хил. тона въглероден диоксид. Ако приемем, че въглеродната цена е 90 евро на тон, това е 810 хил. евро.
Разходите ще достигнат 1,4 млн. евро през 2025 г,. когато 70% от емисиите трябва да бъдат покрити, и до 2 млн. евро пред 2026 г., когато ще се таксуват всички емисии. Изчисленията се основават на цена от 90 евро за тон емисии на въглероден диоксид.
Регламентът обхваща кораби с бруто тонаж над 5000, които влизат и излизат от пристанища на ЕС и Европейското икономическо пространство.
Ще отнеме известно време програмата наистина да намали емисиите. При цена на въглерода от около 90 евро, все още би било по-евтино да се използват замърсяващи горива на основата на петрол и да се плащат емисиите, вместо да се използват по-скъпи морски биогорива.
Допълнителните разходи наистина са съществени, но спедиторите са се сблъсквали с по-сериозни колебания в цените на горивата през последните години, които далеч надминават задаващите се въглеродни такси. Например цена на въглерода от 90 евро би се равнявала на такса от по-малко от 300 евро за всеки тон изгорено гориво на петролна основа.
Цената на мазута с много ниско съдържание на сяра в Ротердам скочи с около 850 долара за тон за по-малко от две години до началото на 2022 г.
Системата ще насърчи корабните компании да бъдат по-ефективни с горивата. Тъй като броят на наличните квоти за покриване на емисиите намалява, това трябва да повиши цените на въглерода и да направи системата по-ефективна.
Емисиите на метан и азотен оксид от корабоплаването също ще бъдат включени през следващите години.
ЕС също така има отделен регламент, който влиза в сила през 2025 г., наречен FuelEU Maritime, който цели да насочи спедиторите към по-чисти горива. Той определя максимални граници за годишния интензитет на парниковите газове на енергията, използвана от корабите, като целите ще стават все по-строги с течение на времето.