Нито една от 30-те големи банки в света не е включила изрично ядрената енергия в критериите си за издаване на екологични облигации, сочи анализ на Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет, цитиран от Ройтерс. Агенцията припомня, че миналата година Европейската комисия обяви ядрената енергетика за устойчива и допустима в зеления преход.
В проучването на изследователите са включени банките, които Съветът за финансова стабилност определя като системни в глобален мащаб. От тях 17 напълно са изключили ядрената енергетика от своите рамки за зелено финансиране. 12 от тях не коментират нищо по темата, а една няма изработена рамка за зелено финансиране.
Според анализатора, който е съавтор на доклада, Мат Боуен това решение е изненадващо, тъй като ядрените централи имат потенциал да помогнат в борбата срещу климатичните промени. По изчисления на Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) ядрените мощности трябва да бъдат удвоени до 2050 година, ако светът иска да изпълни своите цели за нулеви въглеродни емисии.
Европейският съюз реши миналата година да включи ядрени електроцентрали в списъка си с инвестиции, които могат да бъдат етикетирани и рекламирани като зелени. Този ход имаше за цел да насочи инвеститорите към щадящи климата технологии, но раздели страните от общността, които не са съгласни относно екологичните характеристики на атомната енергия. Лидер на антиядреното лоби в ЕС е Германия, която се противопоставя на Франция в желанието за развитие на ядрени проекти в Европа.
ЕС включва ядрената енергия в своите зелени стандарти, но нежеланието на системните банки поставя под въпрос достъпът до финансиране за подобни проекти, допълва още Ройтерс.
По данни на Refinitiv през първата половина на 2023 година са издадени рекорден обем зелени облигации в световен мащаб.
00:33 | 08.07.23 г.
