Пазарите в началото на седмицата реагираха панически на новината за допълнително ограничаване на добивите от страна на членове на ОПЕК+ и цената на петрола се повиши до най-високото си ниво за последните месеци. Но как скъпият петрол ще се отрази на зеления преход в дългосрочен период и какъв ще е ефектът му върху политиките за опазване на климата, не е толкова ясно, пише в анализ Bloomberg.
В последните месеци войната в Украйна доведе до рекордни цени на изкопаемите горива и отговорът беше ускоряване на енергийната трансформация. Но в същото време, дори и в краткосрочен аспект, на много държави, включително и с най-амбициозните цели за климата, се налага да се върнат към въглищата, за да се справят с енергийната криза.
По същия начин ще се отрази и решението на ОПЕК+ - ще насърчи прехода, а организацията осъзнава това и не се стреми да поддържа цената над нивата от 100 долара за барел, за да не убие пазара, смята Оле Слот Хансен, стратег от Saxo Bank. Петролният картел в момента извършва много по-сериозна анализаторска работа от всякога - те трябва да оценят конкурентните алтернативи, още повече, че цените на зелените технологии започнаха да падат след две години на ръст.
Например в деня, в който петролът поскъпна с над 6%, цената на лития - основен ресурс за батериите за електромобилите, записа 16-ти пореден ден на спад на цената си. От началото на годината металът, който е ключов за новите технологии, свързани с енергийния преход, е загубил 58% от стойността си.
А това означава, че електромобилите ще могат да бъдат по-евтини и да заменят своите конвенционални събратя.
Надолу са и цените на други редки метали, използвани за производството на соларни панели, а стоманата, използвана за производството на вятърните генератори е с 40% по-евтина от началото на годината в Европа и т.н.
Но дори и високите разходи за петрол да направят по-търсени електромобилите, промяната не може да стане толкова бързо. Освен това шокът на пазарите може да е само краткосрочен, защото липсващите количества петрол могат да бъдат попълнени от други държави - например САЩ, и така ефектът може и да бъде относително слаб.
В момента западните петролни гиганти се чудят как да инвестират рекордните си печалби от 2022 година. Те по-скоро повишават дивидентите за акционерите си и извършват обратни изкупувания на акции, отколкото инвестират в нови проекти. Въпреки призивите на американския президент Джо Байдън за увеличаване на добивите, за да се стабилизират пазарите, те все още много внимателно проучват ситуацията.
Големият риск за енергийната трансформация обаче е, че скъпият петрол ще подхрани инфлацията, а това ще продължи политиката на централните банки за увеличаване на лихвите. Това вече намали инвестициите в големи проекти за възобновяеми източници, които търсят кредитиране.