70% от българите подкрепят по-строги мерки за промяна на поведението в полза на климата

Мнозинството от българите (69%) подкрепят по-строги мерки от страна на държавата за налагане на промяна в поведението на хората с цел справяне с изменението на климата. Това показва последното годишно Климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август 2022 г. и публикувано днес.

За мнозина държавата може да изиграе своята роля при насърчаване на промяната в личното поведение. По-голямата част от анкетираните българи (общо 56%) казват, че биха подкрепили система за нормиране на въглеродните емисии с определен брой годишни кредити, които да се изразходват за стоки с голям въглероден отпечатък (стоки, които не са от първа необходимост, полети, месо и др.). И докато участниците в анкетата от Гърция са почти на същото мнение (57%), то едва 47% от анкетираните в Унгария го подкрепят. За разлика от тях, 62% от населението в Румъния би приветствало въвеждането на такава система.

Повечето хора на възраст под 30 години (63%) подкрепят въвеждането на система за нормиране на въглеродните емисии, докато в групата на по-възрастните над 65-годишна възраст само 52% се изказват в полза на такава мярка.

По-голямата част от анкетираните (56%, или с 16 процентни пункта под средното ниво за ЕС) споделят убеждението, че личното им поведение би повлияло на извънредното положение, свързано с климата. В сравнение с мъжете (51%) и хората над 65-годишна възраст (42%), жените (61%) и младите хора на възраст под 30 години (66%) са най-убедени, че личното им поведение може да окаже влияние. 

За подпомагане на по-устойчивия избор при закупуване на хранителни стоки, тъй като на производството на храни се пада значителен дял от емисиите на парникови газове, 77% от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с цел да се определи техният отпечатък върху климата. Тази стойност се намира точно по средата между процента, отчетен в Румъния (82%) и този в Унгария (72%).

Освен това 71% от хората в България твърдят, че са склонни да плащат малко повече за храни, които са местно производство и са  по-устойчиви (подобно на 71% в Румъния, но с 19 процентни пункта над отбелязаните 52% в Унгария). Голяма част от анкетираните, независимо от своите доходи, заявяват готовност да плащат повече за храна (от 68% от анкетираните със средни доходи до 75% от анкетираните с по-високи доходи).

Като друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове може да се разглежда намаляването на потреблението на месо и млечни продукти. Не са много хората в България (39%), които биха подкрепили ограничаване на покупката на месо и млечни продукти с цел борба с изменението на климата (с 13 процентни пункта по-малко от анкетираните в Румъния (52%) и подобно на анкетираните в Унгария (38%).

Свързаните с климата съображения при избора на работодател също стават все по-важни, сочи проучването. По-голямата част от населението (74%) вече твърди, че е важно бъдещият работодател да отдава предимство на устойчивостта. Когато търсят работа, 83% от младите българи считат за важно въздействието върху климата, което оказва потенциалният работодател. А почти една трета (31%) - че тя даже се явява основен приоритет.

През 2022 г. инвестициите на ЕИБ в България за проекти, допринасящи за опазването на околната среда, достигнаха 241 млн. евро, което представлява 50% от общата ни дейност в страната, коментира Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.

Петото годишно климатично изследване на Европейската инвестиционна банка е задълбочена оценка на общественото мнение относно изменението на климата. То има за цел да допринесе за по-широкото обсъждане на нагласите и очакванията от действията в областта на климата. В изследването, проведено през август 2022 г., са участвали над 28 хил. анкетирани, което го прави представителна извадка за хора на възраст над 15 години за всяка от изследваните 30 държави.