Европа се впуска във война на субсидии, която не може да спечели

Европейският съюз представи контраатака на огромния план за субсидии на САЩ в сряда като част от усилията да запази процъфтяващите зелени индустрии в блока.

Проблемът? Води война за наддаване, която не може да спечели.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи плана на Брюксел, с който да пребори Закона за намаляване на инфлацията в САЩ в размер на 369 млрд. долара – инициатива с екологични данъчни кредити, за която Брюксел се страхува, че ще привлече бизнеса от другата страна на Атлантика, коментира Politico. Отговорът на ЕС, наречен „Индустриален план за зелен пакт“ (Green Deal Industrial Plan – GDIP), иска да улесни достъпа на устойчиви компании до данъчни облекчения, да пренасочи кеш към индустрии с чисти технологии и да облекчи правилата за държавна помощ.

Планът обаче вече е изправен пред огромни критики по две причини: до голяма степен черпи от съществуващи, а не нови, линии на финансиране и рискува да изправи по-малки страни от ЕС срещу големите сили Германия и Франция заради опасения, че от повечето субсидии ще се облагодетелстват именно те.

Това означава, че въпреки новата си инициатива на ЕС все още му липсва силата да отвърне на удара срещу агресивното пръскане на субсидии от САЩ – и САЩ знаят това.

„ЕС прави разумен ход за зеления преход“, казва американски представител. „Но компаниите сами ще решат къде е най-привлекателната среда за зелен бизнес“.

Старите пари на Европа

Препоръките на Комисията, че страните членки трябва да пренасочат средства от съществуващите финансови рамки, за да финансират усилията, се посрещат със скептицизъм от наблюдателите.

„Това, от което се нуждаем, са свежи пари“, казва евродепутатът от Renew Валери Хайер. „Ако продължим да използваме пари, които вече са на масата, за да се изправим както пред традиционните си приоритети, така и пред нови, необикновени предизвикателства, които предстоят, те няма да ни стигнат“.

По отношение на спасителните парични средства Комисията се насочва към неизразходвани пари от пакета си за възстановяване за 800 млрд. евро и иска данъчни облекчения за зелени компании в рамките на своя фонд за алтернативна енергия REPowerEU за 210 млрд. евро с 20 млрд. евро в нови безвъзмездни средства. Друга опция е рамката за частни инвестиции на блока InvestEU, заяви ЕК.

„Предложението на Комисията не е много повече от старо вино в нови бутилки“, каза дясноцентристкият евродепутат Маркус Фербер. „Великият нов индустриален план е по същество работната програма на Комисията за 2023 г., притисната под ново заглавие. Това е очаквано разочароващо“.

Еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис твърди, че блокът не просто „преразпределя съществуващите пари“, описвайки безвъзмездните средства за 20 млрд. евро в пакета REPowerEU като „нови пари на масата“.

Новото „преопаковане“ на съществуващите средства се случва, след като последният опит на блока в състезанието по субсидии със САЩ – Европейският законодателен акт за интегралните схеми, представен през февруари 2022 г. - постигна обратния ефект. Основната цифра на ЕС от 43 млрд. евро за плана бе задмината от сумата от 52 млрд. долара на САЩ за собствения им Закон за интегралните схеми и науката, а големи части от пакета на ЕС идваше от национални и частни инвестиции. Приносът на ниво ЕС от 3,3 млрд. евро предизвика гняв, тъй като беше пренасочен от съществуващи програми.

Дилемата за държавната помощ

Облекчаването на държавните правила ще позволи на страните членки на ЕС да насочат милиарди към зелени индустрии. Секторът на възобновяемата енергия и усилията за декарбонизиране на индустриалните процеси ще имат най-голяма полза като част от новата временна рама за кризи и преход.

Но след три години разхлабване на правилата за извънредни субсидии заради пандемията и войната в Украйна, някои национални правителства се тревожат, че по-нататъшното отваряне на шлюзовете ще отведе пари към най-богатите страни в ЕС – Германия и Франция – и твърдят, че икономиката на ЕС е изправена пред несигурно бъдеще.

„Държавната помощ за масово производство и търговски дейности може да доведе до значителни отрицателни ефекти, включително фрагментиране на вътрешния пазар, вредна надпревара за субсидии и отслабване на регионалното развитие“, са заявили правителствата на Дания, Финландия, Ирландия, Холандия, Полша и Швеция в документ, изпратен миналата седмица и получен от POLITICO.

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер в сряда също подчерта как Германия и Франция формират почти 80% от държавната помощ, одобрена по спешните правилата за субсидии. „Европейските страни не са равни, когато става въпрос за държавна помощ“, каза тя.

Опитите да се запазят равните условия на вътрешния пазар винаги ще възпрепятстват глобалната конкурентоспособност на ЕС: „Ние никога няма да можем да се конкурираме при равни условия със Съединените щати, когато става въпрос за финансиране“, коментира дипломат от ЕС. „Целият дебат за държавните помощи е нож с две остриета. Ако смекчим твърде много ограниченията за субсидиите, тогава компрометираме целостта на единния пазар. Но ако не направим нищо, признаваме провал. А това не е опция“.

Някои дори твърдят, че конкуренцията със САЩ не си струва усилията.

„Трябва да вземем хапче, с което да се успокоим: повечето от емоционалните интервенции се основават на [страха], че IRA ще унищожи [европейската] икономика“, казва дипломат от ЕС, призовавайки за предпазливост при по-нататъшното облекчаване на държавната помощ.

„Що се отнася до държавната помощ, трябва да помним, че временната рамка трябваше да бъде кратка и сладка, а не дълга и кисела“.