От засушаванията в Европа до наводненията в Пакистан и топящите се полярни шапки – бързо променящият се климат направи 2022 година на метеорологични крайности, причинени от продължаващото увеличение на концентрацията на парникови газове. За това предупреждава европейската агенция, ангажирана с наблюдението на промените в климата.
Годината приключи като петата по високи температури в историята, като Европа се затопля по-бързо от който и да е друг регион, става ясно от актуално проучване, цитирано от Bloomberg. Континентът е записал втората си най-гореща година, както и най-горещото си лято – на свой ред предизвиквайки горски пожари, лоши реколти, проблеми с търговията и увеличена смъртност дори и в някои от най-богатите държави.
„Тези събития подчертават, че вече преживяваме унищожителните последици на нашия затоплящ се свят“, коментира Саманта Бърджис, заместник-директор на програмата за климатични промени „Коперник“ (Copernicus Climate Change Service). „Избягването на най-лошите последствия ще изисква обществото както спешно да намали въглеродните емисии, така и бързо да се адаптира към променящия се климат“, допълва тя.
Екстремните горещини през лятото доведоха до най-малко 20 хил. допълнителни смъртни случая само във Франция, Германия, Испания и Великобритания. Засушаванията се отразиха на земеделската продукция, а ниските нива на водите в европейските реки попречиха на транспорта на стоки по Рейн – най-важният воден път на Западна Европа, както и на производството на ядрено гориво във Франция.
Тези предизвикани от климата събития влошиха допълнително енергийната и инфлационна криза.
Средните температури по света са били с 1,2 градуса по Целзий по-високи миналата година спрямо прединдустриалните времена, което с малко изпреварва нивото от 2021 г., посочват от „Коперник“. Това равнище е особено притеснително, тъй като става за втора поредна година по време на метеорологичното явление „Ла ниня“, което по принцип помага за поддържането на по-ниски температури, казва Фрея Вамборг, старши учен по климата в „Коперник“.
„Ако я нямаше основната тенденция за затопляне, не бихме очаквали рекордни години по време на „Ла ниня“ – би могло да се случи, но би било малко вероятно“, посочва тя.
През 2022 г. високите температури в комбинация с изключително ниските валежи причиниха засушавания в Европа, както и в части на САЩ, Азия и Африка. Температурите в Европа се увеличиха с повече от два пъти на световната средна стойност през последните три десетилетия, посочват още от програмата.
Горещото време ускорява постепенното разтапяне на ледените шапки, където се съхранява голямо количество сладка вода и които помагат за охлаждането на атмосферата.
Някои части на Северен и централен Сибир, както и на Антарктическия полуостров отчитат температури, които са с повече от 2 градуса по Целзий над средните за периода между 1991 г. и 2020 г., става ясно от доклада.
Зоната, покрита с лед в Антарктика, бе необичайно намалена, като дневно количество лед в морето през февруари 2022 г. е достигнало най-ниското си ниво за 44 години на сателитни снимки. През шест други месеца се наблюдава достигането на рекордни или близо рекордни нива на лед в морето на Антарктика.
И макар пълното разтапяне на ледените шапки да е на стотици или хиляди години от днес, то учените изчисляват, че ако всички глетчери се стопят, покачването на световното морско равнище ще е с около 70 метра. В момента покачването на морското равнище е с най-бърз темп от поне 3000 години.
Може би най-тежкото бедствие за годината бе наводненията в Пакистан, които са свързани с условията от явлението „Ла ниня“ и допълнително влошени от климатичните промени. Рекордните валежи, наводнили близо една трета от страната, доведоха до загуба на животи, като са необходими най-малко 16,3 млрд. долара за възстановяване на къщи и ферми, както и за възстановяването на живота на засегнатите хора, става ясно от изчисленията.
Досега най-горещата година в историята е била 2016 г., следвана от 2020 г., 2019 г. и 2017 г.
19:45 | 10.01.23 г.
