Изпратихме 2022 г. - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. След като тя вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".
Щетите, причинени от изменението на климата през 2022 година, са толкова големи, че е трудно да се опишат. Само наводненията през лятото в Пакистан убиха хиляди души, превърнаха милиони в бежанци и причиниха разрушения за 40 млрд. долара. Сушата в Европа, Китай и САЩ пресуши някога огромни реки - Мисисипи и Рейн, и забавиха или дори направо спряха традиционни търговски артерии, пише в анализ Bloomberg.
На този фон Западът отново започна да потребява въглища заради сериозната енергийна криза, а държави като Великобритания и Китай сякаш позабравиха своите екологични ангажименти. Но има шест причини за оптимизъм, че светът ще се справи с промените в климата, допълва още агенцията.
На първо място това е промяната на политиката в САЩ. Точно когато изглеждаше, че Вашингтон е блокиран по темата, демократите успяха да прокарат Закона за намаляване на инфлацията, в който са предвидени разходи за екология в размер на 374 млрд. долара. Това е най-мащабната субсидия в областта на климата, одобрявана от правителството на САЩ досега. Разпоредбите на нормативния акт гарантират, че в следващите години ще бъдат отделяни милиони за енергиен преход, възобновяеми източници, електромобили, термопомпи и т.н.
Очакванията са, че благодарение на Закона ще бъдат спестени около 4 млрд. тона емисии парникови газове.
Още един законодателен акт носи оптимизъм за климата - т.нар. въглероден данък на ЕС. След месеци на дискусии страните от общността постигнаха пробив в тази област и ще облагат с данък някои стоки, при производството на които в трети страни не се спазват екологичните принципи на ЕС. В допълнение през 2022 година беше взето решението да се включат секторите транспорт, корабоплаване и топлоподаването в схемата за търговия с въглеродни емисии.
Изненадващ пробив имаше на конференцията на ООН за биоразнообразието, която се проведе в Монреал. 195 държави се съгласиха да възстановят и защитят поне 30% от площта и водната повърхност на Земята до 2030 година. Bloomberg отчита това като голям успех и "глътка въздух" за птиците, пчелите и биоразнообразието като цяло. В допълнение богатите страни се ангажираха да създадат фонд на стойност 30 млрд. долара на година, чрез който бедните страни да опазят биоразнообразието.
Само месец по-рано, в Египет, богатите нации одобриха създаването на фонд, чрез който развиващият се свят да се справят с щетите, причинени от климатичните промени - нещо, за което бедните държави настояваха от десетилетия. Подобна инициатива има и в ЕС - Фонда за справедлив преход, който заработи през 2022 година. Целта му е да бъдат смекчени ефектите от отказа от въглища в региони, в които тази индустрия е водеща. България също има заделени средства по този фонд, но още не е приключила с предварителната работа по проектите.
През 2022 година по света се проведоха избори, които променят политиката и нагласите, пише още Bloomberg. В Бразилия Лула да Силва например спечели подкрепа, включително и с обещанията си за спиране на изсичането на дърветата в Амазония. Проклиматични партии спечелиха изборите в Австралия.
Шестата причина за оптимизъм е, че светът вече взима насериозно метана. През 2021 година, по време на климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26), беше създаден Алианс от близо 100 държави, които обещаха да ограничат емисиите метан. Сега в египетския курорт Шарм ел-Шейх към тях се присъединиха още държави, сред които и Австралия. Страната е водеща по отношение на добива на въглища, газ и петрол, а именно при тази дейност, както и при преноса на газа, се получават най-големите разливи на метан.
В САЩ администрацията на президента Джо Байдън прие по-строги правила, които да накарат енергийните компании да работят за ограничаване на изтичането на опасния за атмосферата газ.
11:19 | 06.01.23 г.
