Никой не вярва, че закупуването на рециклирана тениска ще спаси света. Но всеки носи отговорността да участва в битката за достигане на нетна нула. В момента битката се губи. Както става ясно от последния доклад на програмата на ООН за околната среда, светът е напът към глобално затопляне с 2,8 градуса (спрямо прединдустриалното ниво – бел. ред.) до края на века, ако не се изпълнят настоящите ангажименти, след това, което се описва като „загубена година“ след предишната климатична среща (COP26 в Глазгоу миналия ноември, в момента тече COP27 в Египет – бел. ред), пише за Financial Times Сара Гордън, главен изпълнителен директор на Impact Investing Institute и бивш бизнес редактор на вестника.
Без съгласувани действия от страна на власти, регулатори, фирми, финансови институции и отделни лица, ние ще продължим да се движим бързо към бъдеще на екстремни климатични условия, с всички катастрофални последици, които то води, пише тя.
Промяната на климата все още може да бъде забавена или дори спряна. Правителствата могат да променят поведението си чрез политики; предприятията могат да променят поведението си чрез своите операции и инвестиции. Но един от най-важните определящи фактори за успеха ни в достигането на нетната нула са медиите. Журналистите имат огромна роля. И така, как изглежда отговорната журналистика в ерата на глобалното затопляне?
Никога не е било по-ясно колко е важно журналистите да търсят отговорност от компаниите и правителствата. Предупреждаването на обществеността за дадени, но неспазени обещания е от решаващо значение в епоха, когато бизнесът започна да поставя етикет „устойчиво“ (спрямо климата – бел. ред.) върху продуктите, от дрехи до инвестиционни фондове. В Обединеното кралство и САЩ регулаторите наваксват ценната работа, извършена от журналистите в разобличаването на някои от тези твърдения като неверни (т. нар. зелено лустросване – бел. ред.)
Но като се има предвид екзистенциалното предизвикателство, пред което сме изправени, отговорността на журналистите излиза далеч отвъд тази тясна сфера и отвъд често повтаряната мантра на климатичната журналистика - че бизнесът, правителствата, банките не изпълняват обещанията си и единствената роля на журналистите е да привлекат вниманието на обществеността към това.
Вземете за пример Глазгоуския финансов алианс за нетна нула (Gfanz), стартиран през 2021 г. и ръководен от бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, бившия управител на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни и бившия председател на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ Мери Шапиро. Алиансът действа като форум за най-големите финансови институции в света за координиране на усилията за намаляване на въглеродните емисии.
Съдейки по голяма част от пресата през последните месеци, Gfanz има сериозни проблеми, губейки членове и изоставяйки своите принципи. Издаването на последния му доклад за напредъка през октомври, който разкри, че Gfanz вече не изисква от членовете си да се присъединят в подкрепяната от ООН кампания „Надпревара към (нетна) нула“, предизвика кръг от еднотипни заглавия: „Gfanz тихо се отказва от кампания на ООН“ (ESG Investor), „Финансовият алианс на Карни за изменението на климата е под риск“ (Investment Week).
Но има още нещо към тази история. Gfanz стартира през април 2021 г. със 160 членове, а сега има вече 550 от 50 юрисдикции. Финансовите активи на членовете възлизат на 150 трилиона долара спрямо 130 трилиона през 2021 г.
Медийното отразяване пропуска и по-голямата картина. За да се присъединят към Gfanz, членовете все още трябва да поемат - и, което е ключово, да се придържат към - ангажименти към научно обосновани нетни нулеви цели за всички емисии от Обхват 1, 2 и 3 до 2050 г., с междинни цели за 2025 г. или 2030 г., като същевременно докладват за напредъка.
Обхват 3 включва емисии от клиенти и портфейлни компании, които секторът финансира чрез кредитиране и други услуги. Преди Gfanz, в началото на 2021 г., нито една банка не беше поставила научно обоснована секторна цел за 2030 г., която да включва финансираните от нея емисии. Към октомври 2022 г. в целия алианс са поставени повече от 250 цели. Това нямаше да се случи без Gfanz и усилията на тези, които го ръководят.
Ние отчаяно се нуждаем от тези коалиции и съвместните действия, които те предизвикват. Не трябва да се позволява зелено лустросване от никоя инициатива, но негативното медийно отразяване е възпиращ фактор за новите членове и не винаги е оправдано от фактите.
Необходимо е по-балансирано отразяване, но има и други начини журналистиката да допринесе за решаването на кризата с климата - като споделяне на най-добри практики, докладване за иновации или подтикване на регулаторите и властите да отидат по-далеч, по-бързо.
Въпреки че напредъкът след COP26 може да е разочароващ на световно ниво, на ниво компании имаше вълнуващи развития. Едно такова е съвместното усилие на SSAB, шведския производител на стомана, енергийната компания Vattenfall и производителя на желязна руда LKAB за замяна на коксуващите въглища, традиционно използвани в производството на стомана, с електричество от неизкопаеми източници и водород. Те се стремят да създадат първата в света технология за производство на стомана без изкопаеми горива, намалявайки емисиите на CO₂ в Швеция с 10%, a във Финландия със 7 процента.
Отразяването на иновации като тази се случва, но не е достатъчно видно. Фирмите носят известна отговорност. Те трябва да изградят доверени отношения с медиите и да гарантират, че тези новини се разпространяват. Но основната отговорност за популяризирането на тези развития е на редакторите и репортерите.
Аз самата като бивш журналист разбирам, че журналистите са „алергични“ към съвети „отвън“. Съпротивата срещу външния натиск е похвална и необходима за запазване на независимостта на пресата и аз не предлагам тя да бъде подкопавана по някакъв начин, но без различен подход от страна на медиите, инициативи като Gfanz може да не успеят. Ако това се случи, битката срещу изменението на климата няма да бъде спечелена. Така от нея ще има само губещи.
20:08 | 11.11.22 г.
