Ежедневно в своите сводки властите в Украйна съобщават за ракетни удари, унищожена инфраструктура и загинали и ранени цивилни граждани. Малко встрани от тази черна статистика остават щетите върху околната среда. Според данни на Министерството на околната среда и природните ресурси към момента те са на стойност 1,35 трилиона украински гривни (37 млрд. евро) и са най-големите от Втората световна война насам.
Тази сума може да набъбне - не само защото войната все още е далеч от своята развръзка, но и част от територията на Украйна е под окупация и властите нямат информация какво се случва там. Еколози коментират пред местната информационна агенция УНИАН, че изчисленията на екоминистерството са много консервативни и опасенията им са, че щетите са в пъти по-големи.
В резултат от военните действия е унищожена около 1/3 от горския фонд на Украйна, като сателитните снимки показват, че това са основно гори в южните и източните части на страната. Дърветата се секат масово и за изграждане на военни укрепления, за отопление и т.н. Тези територии са изкуствено залесени през последните 100 години, за да подпомогнат поддържането на водния баланс и микроклимата, обясняват еколозите. Това означава, че има заплаха за водния баланс в региона в следващите 10-15 години и липса на вода в резервоарите.
Но загубата на горския фонд дори не е най-страшното за Украйна, опасяват се експертите. Качеството на въздуха се влошава съществено заради масовите ракетни удари. Като се добавят и емисиите от горските пожари, включително и в зоната около АЕЦ "Чернобил", в която все още нивото на радиация е над нормата, и унищожените промишлени заводи, замърсяването с въглероден диоксид, азотен окис и други химически елементи се увеличава значително.
Според министъра на околната среда Руслан Стрилец през тази година емисиите вредни газове в атмосферата достигат 46 млн. тона, спрямо 2,2 млн. тона годишно през 2020 г. и 2021 г.
По данни на организацията за наблюдение на околната среда в зони на конфликт CEOBS (Conflict and Environment Observatory) от февруари насам в Украйна са унищожени повече от 200 индустриални мощности, което наред с икономическите и социалните последици, е причината за замърсяването на околната среда. Един от примерите, които посочва организацията в своя преглед на случващото се в Украйна, е заводът "Азовстал" в Мариупол.
Експертите отчитат съществено замърсяване при унищожаването на инфраструктурата, производствените мощности и пожарите, включително и на горива и химикали. Част от химическите вещества, съхранявани в завода, са изтекли в Азовско море и причиняват щети и на морския свят. От Института също отбелязват, че съдят за ситуацията в региона от сателитни снимки и други снимкови материали, а на живо нещата могат да бъдат и още по-сериозни.
С други думи - руският ракетен обстрел изтрива всяка полза от спирането на тежката индустрия в страната, допълват еколози, цитирани от УНИАН. В случая с Мариупол качеството на въздуха в момента е в пъти по-лошо, отколкото когато работеше завода "Азовстал", коментира Евгения Засядко от неправителствената организация "Екодиа".
Унищожаването на енергийната инфраструктура на прага на зимата пък означава, че хората ще опитат по всякакъв начин да отоплят често разбитите си при ракетните удари домове, включително и изгаряйки пластмаси. Това означава и още вредни емисии в атмосфрерата.
Вредните емисии ще се задържат и след края на войната, когато ще трябва да се разчистват руините, да се рециклира унищожената военна техника и т.н.
Украйна е сочена за житница на Европа, а блокираните пристанища показаха колко държави в развиващия се свят разчитат на украинската реколта. Но войната застрашава и плодородието - почвите се унищожават от постоянното движение на военната техника, което стимулира ерозията, и се замърсяват от химическите вещества в ракетите, които нарушават микрохимичните и биологичните процеси.
Ракетните удари унищожават петролни депа и складове в различни региони, което увеличи вредните емисии във въздуха, но и води и до замърсяване на почвите.
Това може да означава, че част от земите няма да могат да бъдат използвани в селското стопанство, което има дял от 10% в брутния вътрешен продукт на Украйна. Според експерти дори и след края на войната украинците няма да могат просто да "засеят нивите в Херсонска област" и част от тези зони вероятно ще трябва да бъдат консервирани.
Опасните материали от почвите навлизат и във водите и стават част от хранителната верига на животните и хората, допълват още еколозите.
Експертите настояват за изготвяне на план за възстановяването не само на инфраструктурата (за който украинският президент Володимир Зеленски изчисли, че на първо време, за зимата, са необходими 17 млрд. долара), но и на околната среда. Трябва да бъде проучен опитът на други държави, да се разработят методи и при първа възможност - да се предприемат действия за преодоляване на екологичните щети, защото възстановяването на околната среда ще отнеме повече време.
УНИАН напомня, че земите край френския град Вердюн все още не могат да бъдат използвани от селското стопанство повече от 100 години след края на Първата световна война. Битките, водени край Вердюн, влизат в историята като едни от най-безмислените - за 300 дни там загиват повече от 162 хил. французи и от 143 хил. германци. Изчисленията показват, че на по-малко от 30 кв. километра са паднали 10 млн. снаряда. Всичко приключва без победител - през цялото време и двете воюващи армии не са успели да напреднат с повече от няколко километра.