Изменението на климата се е превърнало в екзистенциална криза със забележителна конкретност, нейните параметри са очертани от точни температурни покачвания, прагове, крайни срокове и „повратни точки“, след които няма връщане, пише за Financial Times научният коментатор Анджана Ахуджа.
Светът не трябва да се затопля с повече от 2 градуса над средното за прединдустриалната епоха; до 2030 г. трябва да задържим ръста под контрол; Земята вече е преминала по-ниските температурни прагове при 5 от 16 повратни точки, с потенциално разрушителни последици за кораловите рифове, вечно замръзналата земя и полярния лед.
Това последно откритие, разкрито в анализ, публикуван по-рано този месец в списание Science, задълбочи песимизма около това дали глобалните усилия са достатъчни за ограничаване на затоплянето достатъчно бързо. Но също така предизвика по-провокативно оплакване: че учени, активисти, власти и общественост са се фокусирали твърде много върху числата, свързвани с климатичната криза, без осезаема полза.
Това е мнението на Боб Коп, климатолог от университета Рътгърс в Ню Джърси. „Притеснявам се, че повратните точки подхранват тази идея, че има праг, под който сме ОК, а над него не сме“, каза Коп пред списанието, добавяйки, че погрешната вяра в „магическите числа“ може да внуши усещане за безнадеждност, докато човечеството се приближава до ръба на пропастта. Критиката на Коп показва, че климатичните послания се нуждаят от фундаментално рестартиране, за да станат по-точни и подходящи за живота ни.
Крис Де Мейер, директор на Отдела за климатични действия в University College London, поддържа мнението на Коп и се опитва да измисли по-ефективен начин за използване на числата, включително „индекс на необичайност“ за нетипичното за сезона време: „Много учени в областта на климата смятат, че ако хората са информирани за проблема, дори достатъчно уплашени, тогава те ще действат, но страхът не води до действие по предвидими начини".
Де Мейер добавя, че „ако начертаете линия в пясъка с отметки за 1,5 или 2 градуса, някои хора ще я възприемат като линия на екзистенциална заплаха, преминаването на която ни праща в „страната на драконите“. В други това създава усещането, че колкото повече се приближаваме до границата, е твърде късно и просто трябва да се откажем".
Дори страхуващите се от дракони, казва той, не реагират по един и същ начин. Някои ще изберат страстен активизъм от вида на Extinction Rebellion; други могат да се гипсират от безпокойство; трети ще подходят към заплахата, като я отхвърлят или отрекат. Перспективата за превишаване на праг може също така да подкопае обществената подкрепа за смекчаване и да увеличи исканията за адаптиране, включително драстични мерки като геоинженерството.
Притесненията относно климатичните послания са се появявали и преди. През 2018 г., когато Междуправителственият панел по изменението на климата изчисли, че повишаването на температурата може да се случи до 2030 г., перспективата бързо беше формулирана като „имаме 12 години за спасяване на света“. Професор Майк Хълм от Кеймбриджкия университет, заедно с други, се противопоставиха на подобно поставяне на „крайни срокове“, твърдейки, че „те и часовниците за обратно броене обрисуват илюзорна пропаст, след която светът неизбежно се насочва към… унищожаването на цивилизацията. Ефектите от изменението на климата е по-вероятно да бъдат неравномерни, бавни и постепенни.“
Завладяващо е, че Де Мейер черпи вдъхновение от посланията относно рисковете, използвани в пандемията от Covid-19, особено фокуса върху R, числото на възпроизвеждане на вируса (колко хора заразява от своя страна един заразен – бел. прев.) R над 1 представлява разпространяваща се епидемия, а под 1 - затихваща.
Този измерител беше обясняван и споделян редовно с обществеността, която можеше да го включи при вземането на лични решения. R отразява епидемиологична реалност, посочва Де Мейер, „но относно климата няма истинско съдържание в идеята, че повишаване над 1,5 градуса е бедствие, а по-ниско е безопасно… Този праг не ви помага да разберете защо горещият априлски ден, в който отидохте на плажа, беше необичаен от гледна точка на времето, въпреки че нямаше катастрофа.“
Заедно с благотворителната организация за дивата природа WWF и фондацията Quadrature Climate Де Мейер сега проучва няколко рискови показателя, като например индекс на необичайността, който може да бъде предоставян при прогнозите за времето, като UV нива. По-добрите измерители позволяват на учените - и журналистите - да свързват абстрактните климатични данни с ежедневния опит, обяснявайки например как канадските горещи вълни миналата година повишиха цените на тестените изделия в Обединеното кралство.
Друга ефективна стратегия може да е замяната на говоренето с действие. Социологическите проучвания показват, че възприятията ни за риск по време на пандемията бяха повлияни по-малко от действителната статистика за Covid-19, отколкото от това как реагираха другите, включително правителствата. Като се има предвид, че министри сигнализират, че нетните нулеви цели може да бъдат загърбени в стремежа към растеж, решението за изоставяне на климатичните ангажименти може да се окаже най-лошото послание от всички.
21:30 | 26.09.22 г.
