Движението за насърчаване на повече компании да поемат дългосрочен ангажимент към екологични и социални цели е на кръстопът. Посоката, по която ще поеме, може да определи как компаниите и обществото като цяло ще се развиват през следващите 10 години, пише старши бизнес сътрудникът на Financial Times Андрю Хил.
Както изложих наскоро пред панел, организиран от благотворителната организация „План за по-добър бизнес“, едната възможна посока е към едно все по-дистопично десетилетие, тъй като продължава да властва идеята, че целта е вид „мека“ алтернатива на печалбата.
В тази визия компаниите, които са повърхностно ангажирани със стратегии за някаква цел, измиват цвета от идеята. Екологичните, социалните и управленските (ESG) инвестиционни стратегии стават толкова замъглени, че губят смисъл. Големите консултантски компании преследват възможността за брандиране около цел и смазват по-малките нестопански организации, чиито гласове се заглушават взаимно или просто остават нечути.
Тъй като доброто се принася в жертва на целесъобразното, цинизмът надделява над импулса за промяна. Пандемията, глобалното затопляне и войната започват да се възприемат като неразрешими проблеми, на чийто фон корпоративната цел и ценностите на компанията са неефективни или просто са нежелано разсейване. Бизнес лидерите, подложени на икономически натиск, отново се съсредоточават в преследването на краткосрочни печалби, използвайки служителите като наемници или пионки.
Другата възможна посока е утопичната, която става по-вероятна като доказателство, че положителната промяна в компаниите, които са се ангажирали изцяло с целенасочен подход, насърчава наблюдаващите отстрани да последват примера им. В това бъдеще лидерите разпознават целта като добродетел, а не като неин сигнал. Виждат я като изискване за привличането на млади таланти. Компаниите възстановяват своя първоначален човешки фокус, като места, където другари разчупват хляба. Обществото и бизнесът просперират. Ефикасността на целенасочените стратегии се отчита в академичните изследвания и финансовите резултати, водещи до евдемония – идеалът на Аристотел за човешкия разцвет – и по-голяма устойчивост в най-широкия ѝ смисъл.
Може да вярвате, че сме по-напред по единия или другия път. Ако сте скептични по отношение на корпоративната цел, може дори да си помислите, че съм разменил утопичния и дистопичния етикет. Така или иначе, нито един от двата пътя не е равен. Компаниите, подобно на обществата, не се движат по предвидим, линеен начин. Понякога се препъват или обръщат курса.
Исак Гец от ESCP Business School разбира това. Последната книга на френския учен, L’Entreprise Altruiste, отива отвъд целенасочения, съзнателен или приобщаващ капитализъм, където компаниите балансират целта и печалбата. Той и съавторът Лоран Марбахер търсят „алтруистични предприятия“, които полагат „безусловна грижа“ за персонала, доставчиците, клиентите и общностите, и предполагат, че финансовият успех ще последва.
Такива компании бяха в добра позиция, когато коронавирусът удари през 2020 г., пишат Гец и Марбахер в статия за списание Strategy+Business: Sterimed, френски производител на стерилни опаковки, внасяше маски от Китай, продавайки ги на костуема цена плюс транспортни такси; MAIF, взаимна застрахователна компания, възстанови на клиентите излишъка, натрупан по време на първата блокада поради спад в исковете за обезщетения при автомобилни произшествия.
Някои „традиционни“ компании също намериха начини да помогнат на доставчици и клиенти. За Гец обаче решенията на Sterimed, MAIF и други не бяха еднократни актове на алтруизъм, а продукти на безусловно грижовни култури.
Той обаче осъзнава вероятността подобен радикализъм бързо да стане обичаен. Едно по-ранно движение за „освободени компании“, които дават правомощия на служителите на първа линия да вземат решения, се появи във Франция преди 11 години, след като Гец и други привлякоха лидери с подобно мислене, за да предадат информацията. Компании като производителя на гуми Michelin се опитаха да разпространят този стил на управление по целия свят.
Дали промяната в корпоративното управление обаче ще се задържи, зависи от това дали компанията има правилния вид лидерство. А и отделните лидери се сменят. Когато се назначават нови изпълнителни директори, те често се възползват от възможността да отменят радикалните промени, които техните предшественици са подкрепяли.
В предстоящо да излезе проучване Гец разглежда 60 „освободени компании“, седем от които са се върнали към по-традиционна йерархия. При някои е имало влошаване на представянето, въпреки че данните са оскъдни. В други случаи „освободеният“ персонал е убедил първоначално скептично настроените нови шефове да продължат програмата.
Сара Гилард, главен изпълнителен директор на „План за по-добър бизнес“, казва, че за да бъде вкоренена една цел, допускането, че хората са мотивирани само от пари, статус и власт, трябва да се промени. Лидерите трябва да признаят, че „предприятията, предназначени да създават стойност за обществото, са също добри предприятия, които успяват да издържат по време на кризи“. С други думи, може да се наложи лидерите да преформулират целта като незаменим начин за подобряване на устойчивостта, както направиха алтруистичните предприятия по време на пандемията.
Утопията обаче е все още далеч. Правейки исторически паралел, Гец казва, че по отношение на възприемането на по-радикални модели на управление бизнесът е едва в „началото на 19 век. Демокрациите са много крехки и има натиск да се върнем не към конституционна монархия, а към истинска такава. Точка.“
15:23 | 17.09.22 г.
