Целите за декарбонизация ще изискват по 9,2 трилиона долара годишно до 2050 година под формата на инвестиции в инфраструктура, системи и други, сочи доклад на мозъчният тръст McKinsey, цитиран от Bloomberg. Това е с поне 3,5 трилиона долара повече, отколкото светът харчи днес за намаляване на емисиите, отказа от изкопаеми горива и промяната в начина на използване на селскостопанските земи.
Експертите изчисляват какви средства са необходими и какви навици трябва да бъдат променени, за да се постигне записаното в Парижкото споразумение ограничаване на повишението на глобалните температури.
В своите предвиждания те залагат на отказ от използването на въглища в световен мащаб до 2050 година, както и намаление на добива на петрол (с 55%) и природен газ (със 70%). В доклада е заложено още, че 185 млн. работни места ще бъдат изтрити със зеления преход, но в същото време ще бъдат създадени нови 200 милиона.
Анализите показват обаче и че нужните инвестиции в сектор електроенергетика ще доведат до ръст на цената на тока с 25% до 2040 година и до 2050 година ще остане с 20% по-висока отколкото са днешните нива.
Никой не знае какви щети биха нанесли климатичните промени, ако не бъдат предприети никакви действия за ограничаването им, пише още в доклада на McKinsey. Според учените обаче разходите ще бъдат много по-сериозни.
Развиващите се страни са в много по-неблагоприятно положение, защото трябва да похарчат по-голям дял от своя брутен вътрешен продукт за зелена инфраструктура, отколкото развития свят. Например в Африка и Индия за инвестиции ще бъде отделен около 11% от БВП, докато в САЩ делът е 6,4 на сто.
Източник: Bloomberg
Отражението на зелената трансформация няма да е еднакво дори и в рамките на една държава. В САЩ има 44 окръга, в които над 10% от работните места са свързани с изкопаемите горива или автомобилната индустрия. За тях рискът от загуба на работа е много по-голяма, дори и с програмите на правителствата за промяна на квалификацията.
Достигането на въглеродна неутралност до 2050 година ще изисва безпрецедентно обединение на всички по света - национални правителства, политически лидери, корпорации и отделните потребители, както и съществена промяна във веригите на доставки, разпределението на капиталите, както и публична подкрепа. При координирана реакция разходите ще бъдат съществено по-ниски.
Новите технологии са необходими, но не са всичко при този преход, пише още в доклада на McKinsey. 85% от намалението на емисиите, които трябва да изпълни Европа, може да се случи с технологиите, които съществуват и днес, коментират още оттам.