Близо три години откакто руските ракети започнаха да валят над Украйна, Европа все още купува огромни количества нефт и газ от Москва и помага на Кремъл да пълни военното ковчеже. Полша обаче е взела на мушка тези приходи.
Варшава – един от най-близките съюзници на Киев, се надява да се възползва от реда си в управлението на политическия дневен ред на Европейския съюз (ЕС), за да хвърли светлина върху вноса на руски енергоносители в блока и да започне кръстоносен поход срещу руския втечнен природен газ (LNG) и ядрени технологии, пише Politico.
Дясноцентристкото правителство на Гражданската коалиция, водено от премиера Доналд Туск, ще поеме шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС на 1 януари 2025 г. Същевременно водещите икономики на Франция и Германия са в политически хаос.
„Имаме големи надежди за полското председателство на Съвета“, казва Владислав Власюк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски и координатор по санкциите. „Поляците и украинците работят всеки ден, за да оформят общото си бъдеще, поради което нашите очаквания са високи за продължаване на сътрудничеството в тази ключова област“, добавя той.
Според базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух ЕС е похарчил общо над 200 млрд. евро за руски нефт и газ от началото на руската война. Въпреки ограниченията в целия блок, като ембарго върху вноса на суров петрол по море, все още има големи вратички и покупките на някои енергоносители се увеличават. На всичкото отгоре има предупреждения, че Русия открито нарушава наложения от Запада таван на цените на петрола си.
Туск призовава за „възможно най-широки санкции“ срещу Москва и сигнализира в навечерието на председателството на Полша на Съвета, че иска да повиши бариерите пред вноса на руски LNG от ЕС. Полша ще се насочи и към ядрените технологии и верига на доставки на горива, която продължава да повишава приходите на Кремъл.
Полският премиер отдавна настоява за по-строги мерки срещу Москва. През февруари 2022 г., дни след като Русия нападна Украйна,, бившият председател на Европейския съвет разкритикува страните от ЕС, които се забавиха със санкциите, че са „опозорили себе си“. Той пряко назова Унгария, Германия и Италия.
Предишните пакети от енергийни санкции не успяха да постигнат съгласие за по-амбициозни мерки, които се нуждаят от единодушието на страните членки, за да влязат в сила. Вратата за по-строго правоприлагане обаче сега може да се отвори.
Полското председателство съвпада с началото на встъпването в длъжност на новата Европейска комисия (ЕК) и новите комисари искат да покажат, че могат да направят повече. Дан Йоргенсен, бившият датски министър на климата, който сега ръководи енергийната политика на блока, обеща да въведе „пътна карта“ през първото тримесечие на 2025 г. за постепенно премахване на зависимостта на блока от Русия. Това, според документи, представени преди изслушването му от Европейския парламент (ЕП) и видени от Politico, може да включва както LNG, така и ядрено гориво.
Новите ограничения на ЕС за реекспорта на руски втечнен газ, приети в предишен пакет от санкции, също ще влязат в сила през първите няколко месеца на следващата година. Това означава, че страните от ЕС ще бъдат задължени да блокират препродажбата на природен газ, преминаващ през техните пристанища. Това ще създаде логистично главоболие за флота от танкери на Москва.
Белгия и Франция са два от основните центрове за тази търговия и вече са декларирали намеренията си да приложат новите правила.
Пред медията белгийският министър на енергетиката Тине ван дер Стратен казва, че блокът се нуждае от подновен фокус върху „прозрачността“ – разбирането на истинския произход на горивата. Тя добавя, че страната ѝ е внесла документ за разглеждане по време на полското председателство, за да направи точно това.
„Ние [трябва] да можем да проследяваме, защото в крайна сметка имаме обща цел да се откажем от руските горива. Ако искаме пътната карта да премахне напълно руските горива, трябва да знаем къде отиват те“, посочва Ван дер Стратен.
Според Мария Шагина, експерт по санкциите на Русия в Международния институт за стратегически изследвания, полското председателство предлага „добра възможност“ за затягане на съществуващите ограничения, но освен LNG има и други по-мащабни санкции, които могат да бъдат въведени. „Основният проблем с настоящия режим на руски санкции е, че не носи резултати. Санкциите се налагат по реактивен и поетапен начин, когато Русия пресече друга червена линия“, казва тя.
Всяко основно преразглеждане на търговските връзки на ЕС с Москва ще се сблъска с голямо препятствие в лицето на Унгария. Премиерът Виктор Орбан обеща да се противопостави на всеки нов натиск върху руската енергетика, особено на санкциите срещу гражданския ядрен сектор. Будапеща сключи сделка с руската държавна фирма за атомна енергия "Росатом" за разширяване на ядрената централа "Пакш", с което „заключва“ десетилетни бъдещи отношения с Кремъл.
„Няма да позволим планът за включване на ядрената енергия в санкциите да бъде приложен“, каза Орбан през миналата година, когато за първи път беше повдигната перспективата за нови ограничения.
Потенциално заобиколно решение би било да се блокират нови съвместни проекти с „Росатом“. По-рано този месец двама дипломати, запознати със задкулисните разговори, водени преди полското председателство, коментираха пред медията, че компромисът се разглежда като начин за затягане на примката, без да се налага вето от Унгария.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом също създава и предизвикателства, и възможности за поляците. Докато Тръмп се зарече да посредничи за сделка за прекратяване на войната в Украйна, той също така обеща да увеличи американския износ на втечнен природен газ за Европа.
В ход, целящ да избегне търговска война с Вашингтон, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен каза, че ЕС може да разчита на администрацията на Тръмп да помогне за прекратяване на зависимостта на блока от Москва за газ. „Защо не го заменим с американски LNG, който е по-евтин за нас и ни сваля цените на енергията? Това е нещо, в което можем да влезем в дискусия, също [когато] става въпрос за нашия търговски дефицит“, коментира тя на среща на върха в Будапеща миналия месец.
Докато специфични ограничения върху вноса на LNG за вътрешна употреба никога не са били предлагани и незабавно ще им бъде наложено вето от Унгария, увеличаването на добива на газ в САЩ може да създаде пазарен стимул за прекратяване на покупките от Москва. За руския президент Владимир Путин, който разчита на европейски покупки на изкопаеми горива, за да финансира войната си срещу Украйна, това може да е лоша новина.