Санкциите срещу енергоресурсите от Русия трябва да бъдат преразгледани, за да бъдат намалени цените, които плаща Европейският съюз (ЕС) за енергийни продукти, смята премиерът на Унгария Виктор Орбан. Пред унгарското национално радио той коментира, че високите цени на енергийните продукти намаляват конкурентоспособността на ЕС и по тази причина и ограниченията трябва да бъдат преосмислени, посочва Ройтерс.
"При сегашната политика на санкции цените на енергийните продукти не могат да станат по-ниски", смята още унгарският премиер, сочен за един от най-близките съюзници на руския президент Владимир Путин в Европа. От началото на войната в Украйна Унгария се противопоставя на всякакви санкции срещу Русия и блокира множество мерки в подкрепа на Украйна.
След дълги спорове ЕС въведе първите санкции срещу руския петрол в края на декември 2022 година. От Брюксел се мотивираха, че приходите от търговията с петрол се използват от Кремъл за финансиране на военните действия в Украйна.
Унгария в момента е ротационен председател на ЕС. Според източници на Bloomberg Брюксел подготва нов пакет със санкции срещу Москва, в който ще има мерки за ограничаване на опасното движение на петролни танкери, но текстовете ще бъдат представени едва през януари 2025 година, когато председател на общността ще бъде Полша.
Със своето решение ЕС забрани вноса на петрол и петролни продукти, оставяйки възможност само на няколко държави - Унгария, Словакия и Чехия, както и на България да продължат да купуват руския петрол до края на 2024 година. Забрана за внос на петрол и петролни продукти наложиха още и Великобритания и САЩ, а страните от ЕС и Г-7 наложиха таван върху цената на петрола от Русия до 60 долара за барел.
Противно на много коментари ЕС не налага санкции срещу вноса на руски природен газ. През април 2022 година "Газпром" поиска едностранна промяна в начина на плащане (в рубли). Няколко държави, сред които и България, отказаха да се съобразят с това искане и това доведе до спиране на доставките от руска страна. Арбитражни съдилища вече се произнесоха в полза на европейски компании, които поискаха компенсации заради нарушените доставки през 2022 година.
Последното подобно решение е по иск на OMV, един от най-старите партньори на "Газпром" в Европа. Австрийската компания посочи, че очаква в отговор Русия да прекрати доставките по договора им, който изтича през 2040 година. Това не притеснява OMV, които съобщиха, че вече имат алтернативи на руския газ, от който Австрия съвсем доскоро зависеше за над 80% от доставките си.
Междувременно "Газпром", който загуби основния си пазар, отчете първата си загуба за последните 24 години през 2023 година.
За разлика от другите държави в ЕС Унгария не прави опити за намаляване на зависимостта си от Русия, а напротив - сключва договори за допълнителни количества природен газ от "Газпром". По-голямата част от газа се транзитира през територията на България.
Унгария продължава да купува и почти изцяло петрола, който потребява, от Русия.