През 1973 година арабските държави членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) наложиха петролно ембарго на САЩ и други европейски държави, които поддържат Израел заради войната от Йом Кипур. Цената на петрола се утроява, скачат цените на електроенергията, а в този момент Дания разчита на вноса на горива за 90% от своето енергийно потребление, разказва Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в своя поредица, посветена на инвестициите в зелена енергия.
За 16-годишния тогава Хенрик Стийсдал и неговото семейство, което управлява малка ферма, както и за много от домакинствата в страната, сметките за електроенергия стават непосилни, а покупките на алтернативни източници на енергия (в страната по това време вече се появяват малки вятърни турбини в отдалечените региони) - невъзможни.
Така Хенрик започва да експериментира със собствени турбини, опивайки се да помогне на семейния бюджет. През 1979 година продава на Vesta, тогава компания за производство на кухненско оборудване и електроуреди, своите първи разработки. 50 години по-късно датската компания е най-големият производител на вятърни турбини, а Хенрик Стийсдал - едни от най-търсените инженери в областта. На 67 години той все още има идеи за разработки и огромно желание да продължава да предлага иновации. "Имаме нужда от вятърната енергия сега", твърди той.
Вятърната енергия в Европа изминава дълъг път от 70-те години на миналия век досега - първата вятърна централа се появява в Гърция през 1982 година, но пробивът всъщност идва десетина години по-късно, когато Дания изгражда първият офшорен вятърен парк с капацитет от 5 мегавата. Днес присъединеният капациет е 255 мегавата и вятърната енергия през 2023 година надминава произведената от природен газ електроенергия.
Вече има турбини с капацитет от 15 мегавата, чиито перки са по-големи от футболно игрище. Секторът преминава през сътресения заради по-високите цени на металите, прекъснатите заради войната вериги на доставки и забавяне на нови проекти. Представителите на бизнеса настояват за по-добър достъп до финасиране.
Добрата новина е, че знаем как
Добрата новина е, че Европа знае как да осъществи своите "вятърни" планове, казва Стийсдал.Той посочва някои стъпки на датското правителство, включително и фиксирани цени на енергията от вятърните централи, които подкрепят сектора през годините.
Плановете на Европейския съюз (ЕС) са до 2030 г. само вятърните турбини да произвеждат 35% от електроенергията в ЕС, а до 2050 година - 50%. Това е голямо предизвикателство на днешния фон - по данни на екологичната организация Ember, цитирани от Euronews, през миналата година вятърът е имал дял от 18% от енергийния микс на ЕС (общо произведени 475 тераватчаса електроенергия). Все пак за първи път вятърните паркове изпреварват производството на газовите централи (17%) и остават напред и спрямо соларните панели (17%).
В Дания вятърните централи държат 58% дял от енергийния микс, а в Германия са произведени 114 тераватчаса електроенергия от вятъра.
Бум в зелената енергия като цяло в ЕС донесе войната в Украйна - възобновяемите енергийни източници са тези, които дават независимост на континента. "Използвате вятъра, използвате слънцето, използвате водата - всички те са местни източници и са достъпни", коментира Алесандро Боски, ръководител на звеното за възообновяема енергия на ЕИБ.
Средиземно море е голямото предизвикателство за вятърната индустрия
Средиземно море е по-голямо предизвикателство за вятърната индустрия заради по-дълбоките води в близост до брега, смятат в ЕИБ. В същото време такива проекти биха били много полезни, защото терените на сушата в региона са ограничени.
Офшорни паркове в Средиземно море биха променили изцяло ситуацията. Изграждането им навътре в морето би направило турбините и много по-приемливи за местното население, отчитат още експертите на инвестиционната банка.
Но е трудно да се намерят инвеститори в първите проекти - например интересът към плаващи турбини, които биха били работещ вариант за Средиземно море, е много ограничен. В сектора коментират, че разположени навътре в морето турбините работят по-ефективно - там вятърните течения са постоянни. Опитът показва, че изградените досега плаващи централи са устояли и на най-сериозните бури с 20-метрови вълни през 2023 г. край бреговете на Португалия.
Офшорните вятърни паркове имат още много предизвикателства - най-вече инфраструктурата за довеждане на произведената от турбините електроенергия до брега. Слабото място на зелената енергетика на този етап все още е мрежата и това е валидно за повечето държави от общността.
Но вероятно един от най-сериозните проблеми е отражението, което имат турбините върху околната среда - птиците използват същите въздушни течения при миграцията си, пасажите на рибите също минават покрай тях и рибарските общности обикновено са силни противници на офшорните паркове. В България и туристическата индустрия се опасява, че гледката на турбини в морето може да отблъсне идващите да почиват на брега на Черно море.
Другата важна стъпка са батериите и съхранението на произведената електроенергия, което е в начален етап на своето развитие.
Зелени инвестиции
По данни на ЕИБ страните от ЕС са инвестирали 110 млрд. евро в нови зелени мощности през 2023 г. Това е 10 пъти повече спрямо инвестициите в проекти, свързани с изкопаеми горива. Банката е инвестирала 21 млрд. евро в зелени проекти, а само във вятърни паркове средствата достигат 3,4 млрд. евро.
От една страна, зелената енергия помага за енергийната независимост на ЕС, а от друга - за изпълнението на климатичните цели, пише още ЕИБ. Европейската комисия (ЕК) има за цел да намали емисиите въглероден диоксид с 55% през 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.
Въпреки възхода обаче изглежда, че зеленият преход е прекалено амбициозен за възможностите, които имат производствените мощности. Данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ) например показват ръст на производството на въглищните централи и причината за това е по-бързото увеличаване на търсенето на енергия, отколкото ВЕИ проектите могат да предложат.
Въглищата са най-познатият енергиен източник и са естествен избор в много държави, където има и собствени залежи на въглища. Това именно е случаят в Китай.
По данни на Bloomberg NEF през 2023 г. в Китай са инвестирани 676 млрд. долара в зелена енергия - 38% от всички зелени инвестиции по света (1,8 трилиона долара и включва средствата, вложени в мрежата, съхранение на енергия, улавяне на въглеродни емисии и т.н.). Страните от ЕС са инвестирали в тези дейности 360 млрд. долара през миналата година, сочат още данните на агенцията.
Но това не е достатъчно и потреблението на въглища в Китай паралелно расте, правейки енергийният преход неочаквано по-мръсен от очакваното.
преди 3 седмици До: "00", ти май задълбаваш в изпростяването. Тази глупост /поредната/ която си изтропал, даже няма какво да се коментира. Наблягай на медицинската химия, повече почивка и по-рядко тука. Верно никой няма да ти се разсърди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици Как е друзя антиваксъре-газовици-фронтоваци? Спомняте ли си хибридната система на остров Тилос в гръцкото море? А? Какви упражнения бяха в/у никът ми, а? Няма и петилетка оттогава, а в съботно-неделни дни ТОВАРЪТ НА ЦЕЛИЯТ НИ КОНТИНЕНТ Е ВЕЧЕ ОТ ХИБРИДНИ ВЕИ СИСТЕМИ! ЦЕЛИЯТ ТОВАР! НА ЦЕЛИЯТ КОНТИНЕНТ! И това е все още в началото друзя! За който е забравил, ето им генерацията в реално време ___ https://s4s.eunice.gr/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар