Защо Европа още не може да се откаже от руския газ?

Преди три години Русия беше най-големият износител на природен газ в света, а Европа беше най-големият ѝ клиент. За лидерите на континента достъпът до евтините руски енергоносители надделя над всякакви опасения относно правенето на бизнес с президента на страната Владимир Путин.

Руската армия обаче нахлу в Украйна в края на февруари 2022 г. и огромната зависимост от един единствен доставчик постави под заплаха икономическата и политическата сигурност на региона, пише The Wall Street Journal.

Страхът, че Путин ще спре доставките на газ, въглища и петрол, за да накаже европейските страни за подкрепата им за Украйна, предизвика неистова битка в търсене на алтернативни източници на енергия. Промяната беше формализирана чрез санкции срещу Москва, насочени към лишаване от финансиране на военната машина на Путин.

Днес европейските лидери приветстват революцията в енергийните доставки. Много вносители на газ, петрол и въглища изоставиха Русия в полза на алтернативни доставчици. Потребителите намериха начини да използват по-малко енергия, което намали търсенето. В крайна сметка светлините останаха включени и повечето фабрики продължиха да работят, макар че много европейци започнаха да плащат повече за енергията, която консумират.

Това, което мнозина не знаят, е, че Русия остава един от най-важните енергийни доставчици на континента и целта на Европейския съюз (ЕС) да сложи край на зависимостта си от руските изкопаеми горива до 2027 г. ще бъде трудно постижима, посочва медията.

Как Европа толкова се пристрасти към руската енергия?

Всичко започва преди повече от половин век. Съветският съюз се нуждаеше от пари и оборудване, за да разработи новооткритите гигантски газови находища в Сибир на фона на напрежението с Китай и САЩ. Западна Германия търсеше евтини енергоносители, за да подкрепи бързото развитие на производствения сектор.

През 1970 г. СССР и Западна Германия подписаха сделка „тръби за газ“, съгласно която германските фабрики доставяха хиляди километри тръби за пренос на руски газ до Западна Европа. Енергийните потоци нарастваха стабилно през следващите десетилетия, докато Германия не започна да купува повече от половината газ от Русия, заедно с около една трета от петрола.

Германия и други европейски страни започнаха да преминават към вятърна и слънчева енергия през последните години. Руският газ обаче си остана удобна и достъпна опция за генериране на необходимата базова мощност, когато вятърът не духа и слънцето не грее.

Как Европа все още използва руски енергоносители?

Вносът на руски изкопаеми горива в ЕС възлиза на около 1 млрд. долара на месец в края на 2023 г. Стойността намалява значително в сравнение с 16-те млрд. долара на месец в началото на 2022 г., според мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.

По-голямата част от този внос е природен газ. Русия все още доставя 15% от общия внос на газ в ЕС през 2023 г., като я изпреварват Норвегия с 30% и САЩ с 19%. Голяма част от този газ пристига по тръбопроводи, пресичащи Украйна и Турция. Сред най-големите купувачи са Австрия, Словакия и Унгария, чиито икономики са силно зависими от руските енергоносители.

Големите потребители на енергоносители, включително Испания, Франция, Белгия и Нидерландия, все още внасят руски втечнен природен газ с танкери. Част от него в крайна сметка се смесва с други газови източници в европейската тръбопроводна мрежа, което означава, че потенциално отива в Германия, въпреки обещанието на Берлин да избягва руския газ.

Защо руските газови договори не се развалят?

Европейските клиенти на Русия често са „заключени“ с железни, дългосрочни договори, от които не е лесно да се измъкнат. Превключването може да бъде скъпо, тъй като наличните доставки на глобалния газов пазар се очаква да останат ограничени през следващите две години, докато не се появи нова вълна от доставки от държави износители.

Голяма част от газа, наличен за внос в Европа, се поглъща от страни, които затвориха своите въглищни и ядрени електроцентрали през последните години.

Австрия, Словакия и Унгария заявиха, че търсят алтернативни доставчици. Индустриите в тези държави, които нямат излаз на море, са проектирани да работят с енергоносители от Изтока и ще плащат по-скъпо, ако ползват неруски газ, пристигащ в новите LNG терминали, изграждани в Западна Европа.

Засега няма общоевропейска забрана за руския газ, въпреки че някои страни – като Великобритания, Германия и Прибалтийските държави, решиха да спрат вноса.

Някои големи европейски корпорации имат дългогодишни инвестиции в руската енергетика, които не са склонни да изоставят. Френската TotalEnergies SE остава акционер в гигантския проект Yamal LNG в Арктика в Русия. Испанската енергийна компания Naturgy Energy Group SA има 20-годишен договор за закупуване на втечнено гориво от Ямал до 2038 г.

Как си проправя път руската енергия?

Вносът по тръбопроводи на руски суров петрол и сухопътните доставки на някои несанкционирани петролни продукти продължава, макар и в много по-малки обеми от преди. Все още няма забрана за петролни продукти, произведени в рафинерии извън Европа, използващи руски петрол, като например в Турция. Продажбите от тези рафинерии в ЕС са донесли на Русия около 1,1 млрд. евро данъчни приходи през 2023 г., според Global Witness.

Вероятно част от руския суров петрол намира път към Европа, след като е закупен от посредници в други страни и е смесен с други доставки.

Проследяването на руския суров петрол и втечнен природен газ до местоназначението му стана по-трудно, откакто Москва разположи голям танкерен „сенчест флот“, за да избегне въздействието на международните санкции.

Част от сенчестия флот е санкциониран от Обединеното кралство, ЕС и техните съюзници и няма доказателства за директни доставки до Европа. Препродажбите обаче са трудни за наблюдение.

Какво е сегашното състояние на пазара?

Норвегия измести Русия като най-големият доставчик на тръбопроводен газ в Европа. Благодарение отчасти на новите съоръжения, изградени за разтоварване на втечнен газ от алтернативни страни износителки, САЩ се превърнаха в най-големия доставчик на LNG в Европа.

Европа консумира и по-малко енергия — отчасти защото някои индустрии свиха дейността си, но също така и поради икономиите на енергия и рекордните инсталации за възобновяема енергия.

Кризата от 2022 г. направи европейските правителства по-решителни да ускорят приемането на по-чиста енергия. В резултат на това производството на електроенергия от газ и въглища отчете рекорден спад, според базираната в Лондон фирма за енергийни изследвания Ember. През 2023 г. за първи път е произведена повече енергия от вятър, отколкото от газ.

Как Европа се справя с по-високите цени на енергията?

Цените на енергията скочиха през 2022 г., на моменти повече от 20 пъти в сравнение с техните исторически норми. Някои европейски фабрики бяха принудени да спрат дейността си или да намалят производството, а много малки предприятия затвориха.

Оттогава цените на енергоносителите спаднаха, но са над нивата отпреди войната, което намали конкурентоспособността на най-енергоемките производства. Докато слабото търсене в чужбина сега е основното предизвикателство за много германски производители, скъпата енергия остава една от причините компании като Volkswagen AG и BASF SE да изпитват трудности.

Домакинствата, засегнати от нарастващите сметки за ток, търсят начини да намалят потреблението, но мнозина са силно засегнати от допълнителните разходи. Почти 11% от гражданите на ЕС не са успели да поддържат домовете си достатъчно топли през 2023 г., според данни на Европейската комисия.