fallback

35% от българите поддържат ядрената енергия за постигане на климатична неутралност

Основният начин на подкрепа за борбата с климатичните промени е пестенето на енергия, сочат повечето анкетирани от Евробарометър

21:03 | 24.09.24 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

35% от българите виждат ядрената енергетика, включително и малките модулни реактори, като начин за постигането на климатична неутралност до 2050 година. Това показва последното проучване на Евробарометър, посветено на нагласите на жителите на ЕС към енергийната политика в общността.

Данните за България показват, че подкрепата за ядрената енергетика е над средното за ЕС, където 32% виждат реакторите като начин за постигането на целите за Net Zero. Сред останалите държави в общността нагласите са насочени по-скоро към разнообразяване на енергийните източници, включвайки зелен водород, соларна енергия, биогаз или вятърни централи към енергийния микс (62%). За сравнение 50% от българите са на същото мнение.

В България другият начин за постигане на климатичните цели до 2050 година са мерките за пестене на енергия (например чрез дигитални технологии, при охлаждане и отопление на сградите и т.н.), за което се обявяват 55% от българите, или почти колкото средното ниво сред останалите членове (54%).

Електрификацията, включително и на транспорта, се поддържа от около 40% сред българите и европейците.

От Евробарометър отчитат, че процентите са повече от 100%, защото анкетираните са имали право да дадат два отговора.

Евробарометър опитва да разбере и какви са очакванията по отношение на ролята на енергийната политика на европейските институции. За повечето анкетирани както в България (43%), така и в ЕС (40%) основната задача е осигуряването на достъпни цени на енергията за потребителите. Този процент обаче варира - от 51% в Гърция и 50% в Литва до 22% в Швеция и 27% в Полша.

За 29% от анкетираните в България европейските институции трябва да предотвратяват прекъсване на електрозахранването и недостига на енергия, което е над средното за ЕС (22%). За 33% от европейците политиката на Брюксел трябва да допринася за инвестиции в иновативни технологии. Това мнение се подкрепя от 39% от испанците, както и по 38% от италианците, нидерландците и шведите.

Намаляването на потреблението на електроенергия като начин за постигането на климатични цели се подкрепя от 30% от европейците, като най-сериозна е тя в Унгария (43%), Хърватия (39%) и Кипър (38%). В България популярността на тази мярка и под средното ниво за ЕС - 27 на сто.

Според 26% от българите през последните пет години европейските институции са се справили с основната си задача да осигурят приемливи цени на енергията. Това заявяват още и 25% от анкетираните европейци. Според повечето жители на ЕС Брюксел се е справил основно с подкрепата си за инвестициите във възобновяеми енергийни ресурси (35% ). За сравнение това мнение се подкрепя от 27% от българите. У нас най-популярният отговор е, че ЕК се е справила основно с подобряването на характеристиките на сградите в последните пет години - 35%, спрямо 22% в общността.

Данните на Евробарометър показват, че над 80% от европейците като цяло подкрепят мнението, че климатичната неутралност ще допринесе за смекчаване на климатичните промени, например чрез намаляване на замърсяването на въздуха. В България това смятат 69% от анкетираните, като 24% напълно са съгласни с твърдението, а 47% са по-скоро склонни да го подкрепят.

И в България, и в ЕС повече от 2/3 смятат, че климатичната неутралност може да намали сметките за енергия на бизнеса и домакинствата , както и да намали зависимостта от вноса на енергия или да стимулира създаването на нови работни места.

Липсата на средства е основната причина за българите да не предприемат мерки за климатична неутралност(62%). На второ място е липсата на време (24%). В ЕС също сочат финансови причини да не бъдат въведени нужни мерки (37%), но за 36% от европейците проблем е и нежеланието на собствениците на жилището или съседите такива дейности да бъдат предприети.

Основните мерки за тези европейци, които са успели да ги реализират, са изолиране на стените и покрива (80% в България и 49% за жителите на ЕС). На следващо място е смяна на бойлера (33% в България и 27% за жителите на ЕС), както и монтиране на фотоволтаици (10% в България и 22% за жителите на ЕС).

50% от анкетираните в България твърдят, че през последните пет години в жилището, което обитават, са придприети мерки за намаляване на потребената енергия. В ЕС процентът е 44%.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:53 | 24.09.24 г.
fallback
Още от Енергетика виж още