От началото на 2025 г. Украйна ще прекрати транзита на руския природен газ през своята територия. В годините, когато беше основното трасе на руския газ, Киев печелеше по 2-3 млрд. долара от "Газпром", но в последните години обемите силно намаляха (до 109 млн. куб. метра на денонощие, договорени през 2019 година).
В годините на войната Русия използва минимално тръбите - по 40-42 млн. куб. метра на денонощие, но дори и при това положение загубата на украинското трасе ще коства на "Газпром" 6,5 млрд. долара, сочат изчисления на Bloomberg на базата на текущите цени на пазара.
За Украйна загубата се изчислява на 800 млн. долара. Според изявления на украинските власти на различни нива в момента се водят преговори с алтернативни доставчици. Медийни публикации сочат, че вероятно става въпрос за Азербайджан. Страната и в момента доставя газ за Европа, но през Трансадриатическия газопровод (TAP). Проблемът е, че от разработените находища Азербайджан не добива достатъчно количества газ, че да замести руския, а от друга страна и при спирането на транзита газопреносната мрежа (с дължина 22 хил. км) веднага се превръща в цел на руските ракети и дронове.
Русия няма много варианти за доставки в Европа - някогашният най-голям пазар на "Газпром". Газовата компания от друга страна не намери нови пазари, както го направиха петролните компании. Газпроводите на изток са с ограничен капацитет и липса на перспектива преди 2028 година.
Единствено се очаква до месеци да приключи разширяването на "Силата на Сибир" и Китай да получава още 10 млрд. куб. метра годишно, или общо към 38 млрд. куб. метра. Горе-долу толкова (33 млрд. куб. метра) е капацитетът и на "Турски поток", който след края на транзита през Украйна ще остане единственият маршрут на "Газпром" към Европа.
Че ситуацията е трудна за газовия гигант подсказват много фактори - през 2023 година компанията регистрира първа финансова загуба за последните 24 години, а по време на икономическия форум във Владивосток в началото на септември руският президент Владимир Путин подхвърли, че Русия е готова да продължи да пренася газ през Украйна, както и че Германия "с натискането на едно копче" може да си осигури 27,5 млрд. куб. метра газ годишно.
Първото предложение е категорично отхвърлено от Киев - в страната заявяват вече повече от година, че няма да продължат договора и да помагат на "Газпром" да печели пари, които после Кремъл да използва за войната срещу Украйна. Втората идея е свързана с една от тръбите на "Северен поток", която остана цяла след взрива през септември 2022 г. По нея обаче газ не тече, защото така и не получи лиценз за работа от Берлин, след като Путин нареди началото на войната в Украйна.
Друг вариант за Русия е втечненият газ. Тази опция е възможна за "Новатек", но също във Владивосток Путин за първи път призна, че западните санкции имат ефект, визирайки спряната работа на няколко проекта за втечнен газ на компанията. Заради санкциите на САЩ "Новатек" не може да получи танкери за втечнен газ за проекта си "Арктик СПГ- 2". Част от доставките обаче все пак се извършват чрез малки танкери от "тъмната флотилия" на Русия.
"Ще продължим да развиваме този сектор въпреки всички трудности, които се опитват да ни създадат", коментира още руският президент по повод втечнения газ.
Междувременно цените на природния газ на нидерландската борса TTF в последните дни се движат в диапазона 34-35 евро за мегаватчас, или с около 15% по-ниски спрямо пика за 2024 година, записан в началото на август (над 41 евро за мегаватчас). Спокойствие носят пълните до над 93% от капацитета си газохранилища в Европа, според данните на Gas Infrastructure Europe (GIE) към 14 септември. По данни на "Булгартрансгаз" "Чирен" е пълно малко над 91% от капацитета си.
Статистиката за Украйна показва, че газохранилищата са пълни до 25% от капацитета си. Страната има огромен капацитет за съхранение на газ (над 33 млрд. куб. метра) и нагнетените количества биха ѝ стигнали за сравнително нормална зима без дълги застудявания. Страната може да разчита и на собствен добив, но не знае какво може да очаква от руските ракетни удари, които вече унищожиха 80% от топлоцентралите и към 1/3 от водните електроцентрали, или мощности с капацитет от около 9 гигавата, включително и почти целия потенциал за покриване на пиковото потребление през зимата.