Нов доклад за състоянието на енергийния съюз за 2024 г., публикуван от Европейската комисия (ЕК), показва, че през последните години Европейският съюз (ЕС) успява да устои на значимите рискове около сигурността на енергийните доставки, да си възвърне контрола върху енергийния пазар и цените и да ускори прехода към климатична неутралност.
Основните констатации на доклада на ЕК показват, че производството на възобновяема енергия в блока достига нови рекорди по отношение на капацитета, като през първата половина на тази година половината от произведената в ЕС енергия не отделя въглероден диоксид.
Междувременно делът на руския природен газ във вноса на ЕС спада от 45% през 2021 г. до 18% към края на юни 2024 г., докато доставките от партньори като Норвегия и САЩ растат.
ЕК отбелязва, че блокът успява да намали търсенето на газ между август 2022 г. и май 2024 г. със 138 млрд. куб. метра. Отделно, ЕС е достигнал целта си за запълване на 90% на газохранилищата преди зимата още на 19 август, което е много преди крайния срок от 1 ноември.
В доклада още се посочва, че цените на енергията са по-стабилни и остават значително под пиковите нива на енергийната криза от 2022 г., а емисиите на парникови газове в блока са намалели с 32,5% за периода 1990-2022 г., докато за същото време икономиката на ЕС е нараснала с приблизително 67%.
На международно ниво ЕС оглавява глобалната инициатива за утрояване на капацитета за възобновяема енергия и удвояване на подобренията в енергийната ефективност като част от прехода към въглеродно неутрална икономика, одобрена от всички страни на конференцията за климата на ООН, COP28, в Дубай.
Възобновяема енергия
Според ЕК е постигнат значителен напредък по отношение на възобновяемата енергия. Капацитетът на вятърните мощности изпреварват природния газ. Вятърът вече е втори по големина източник на електроенергия в ЕС след ядрената, като към края на първата половина на 2024 г. възобновяемите източници генерират 50% от електроенергията в ЕС.
През 2022 г. потреблението на първична енергия в ЕС поднови низходящата си тенденция, спадайки с 4,1%. Въпреки това усилията за енергийна ефективност ще трябва да бъдат увеличени допълнително, за да може блокът да постигне целта си за намаляване на крайното потребление на енергия от 11,7% до 2030 г.
Според доклада са необходими допълнителни подобрения, не на последно място в отоплителното оборудване навсякъде и степента на обновяване на сградите. Нужни са и повече усилия за справяне с високите цени на енергията. Това е ключово за подобряване на конкурентоспособността на индустрията на ЕС и за ускоряване на инвестициите в интегрираните инфраструктурни мрежи на Европа, които са от съществено значение за електрификацията на европейската икономика, подчертава ЕК.
Докладът припомня, че всички страни членки на ЕК трябва да представят своите окончателни актуализирани национални енергийни и климатични планове възможно най-скоро, за да осигурят колективно постигане на зелените цели до 2030 г.
Оценката на проектите на актуализираните планове, публикувани през декември 2023 г., показва, че държавите членки са предприели мерки в правилната посока, но това все още не е достатъчно за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. и те трябва да вземат предвид препоръките на ЕК за техните окончателни планове.
ЕК също така публикува доклад относно функционирането на Регламента за управлението на енергийния съюз и действията във връзка с климата, в който се заключава, че документът играе важна роля за поддържането на посоката на ЕС към постигне на целите за 2030 г.
Войната в Украйна
ЕС продължава да подкрепя Украйна на фона на руските атаки срещу нейната енергийна система. Синхронизирането на украинската и молдовската мрежа с континенталната европейска инфраструктура помогна за стабилизирането на електроенергийната система на Украйна и капацитетът за обмен на електроенергия вече достига 1,7 гигавата (GW) за търговия. Това също така позволява на Украйна да се възползва от извънреден внос. До 31 юли 2024 г. над 40% от всички дарения от държавите членки са предназначени за енергийния сектор, като общият принос на Механизма за гражданска защита на Съюза се оценява на над 900 млн. евро.
Фондът за енергийна подкрепа на Украйна (UESF) също мобилизира над 500 млн. евро до юни 2024 г. Освен това Механизмът на ЕС за Украйна на стойност 50 млрд. евро ще осигури постоянно финансиране за подпомагане на възстановяването и устойчивия икономически растеж на Украйна до 2027 г.
Повишаване на енергийната сигурност и конкурентоспособност
Производителите в блока са изправени пред нарастваща конкуренция в сферата на зелените технологии на световния и вътрешния пазар. Докладът на ЕК припомня значението на Закона за въглеродно неутрална промишленост и Закона за стратегически значимите суровини, наред с реформата на пазара на електроенергия, за да се справи блокът с тези предизвикателства.
Новият доклад също така признава необходимостта от надграждане на партньорствата в промишлеността, за да се ускори развитието на зелени технологии и да се укрепи производствената база на ЕС. Индустриални съюзи като Европейския алианс за батерии, Европейския алианс за зелен водород, Алианса на слънчевата фотоволтаична индустрия, Индустриалния алианс на веригата за възобновяеми и нисковъглеродни горива и Алианса за малки модулни реактори ще играят важна роля тук.
Фондът за иновации, с прогнозен бюджет от около 40 млрд. евро до 2030 г., също играе решаваща роля в случая. Европейската банка за водород вече работи и е провела първи успешен кръг от търгове за близо 720 млн. евро, насочени към 7 проекта за възобновяеми водородни източници в Европа.
17:22 | 11.09.24 г.
