С газопроводи с обща дължина от над 22 хил. км Украйна е ключов играч на европейските енергийни пазари през последните няколко десетилетия. Но до края на годината тези стратегически активи може да се окажат блокирани, пише Bloomberg.
Въпреки че преговорите се задълбочават преди отоплителния сезон, споразумението между Москва и Киев за пренос на руски газ към Европа едва ли ще бъде подновено преди изтичането му през декември. Това би спряло потоците, които продължиха въпреки продължаващата пълномащабна война.
„Краят на транзита през Украйна наистина представлява края на една ера, която бавно тлееше“, изтъква Маргарита Балмаседа, професор по международни отношения в университета „Сетън Хол“, която специализира в енергийната политика на постсъветските държави.
За енергийните пазари на континента това означава повече несигурност, докато Русия ще загуби един от двата оставащи сухопътни маршрута до Европа за своя газ. Но Украйна може да е най-силно изложена на риск, тъй като тя губи средства, за да поддържа енергийната си инфраструктура и дългогодишната си стратегическа позиция като проводник на достъпна енергия за западните съюзници.
Над пет десетилетия газовите потоци са ключова характеристика, свързваща Русия, Украйна и Европа. Откакто Съветският съюз се разпадна, напрежението около транзита е част от руските и украинските отношения. Споровете доведоха до прекъсване на доставките през 2006 и 2009 г.
Настоящата транзитна сделка между украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“ и руската „Газпром“ беше договорена в края на 2019 г., когато енергийната карта на Европа изглеждаше напълно различна. Потоците през маршрута сега представляват по-малко от 5% от доставките на газ на континента, но това все още е достатъчно, за да окаже въздействие върху енергийната сигурност в региона.
Горчивата реалност за Украйна сега е, че никой не се нуждае толкова от подновяване на договора за транзит на газ, колкото Киев. Финансово страната рискува да загуби до 800 млн. долара годишно от транзитни такси, показват изчисления на Михайло Свишчо, анализатор в базираната в Киев ExPro Consulting.
Въпреки че това е малка промяна в сравнение с милиардите евро, които Русия е загубила от европейските си клиенти след инвазията си през 2022 г., може да трябва нещо повече от възобновяване на договора, за да се върнат потоците, след като Кремъл се опита да превърне в оръжие енергийните си връзки.
Повечето клиенти на Москва вече успяха да намерят алтернативи. След като разчиташе на руски газ за повече от половината от нуждите си преди нахлуването на руските сили в Украйна, Германия увеличи доставките от Норвегия и разшири съоръженията за внос на втечнен природен газ (LNG). Сега страната е независима от вноса през Украйна.
Въпреки това вратата за руски газ през украинската инфраструктура не е напълно затворена. Тъй като производственият сектор на Германия изпитва затруднения относно разходите, някои опозиционни партии и бизнес лидери призовават за връщане към по-евтините доставки от Русия. Украинският маршрут би бил най-жизнеспособният, след като газопроводът „Северен поток“, основна газова артерия от Русия до Германия, беше саботиран през септември 2022 г.
Австрия и Словакия - основните клиенти на руското „синьо гориво“ към момента, които все разчитат на транзита през Украйна - казват, че са готови да загърбят руските доставки.
Най-големият доставчик на газ в Словакия SPP заяви, че е подготвен за зимата. Австрия междувременно работи при сценарий, че газът през Украйна ще спре през януари и правителството във Виена се надява, че това ще му позволи да развали договорите с „Газпром“ за доставка.
Москва обаче разполага с други налични маршрути за транзит на газ, включително тръбопроводи през Турция, разширяване на връзките с Китай и товари с LNG. Но сухопътните маршрути до Европа са ограничени - като се имат предвид мрежите, затворени след войната поради щети или санкции - и загубата на украински обеми се равнява на приблизително 6,5 млрд. долара на годишна база при текущи цени, показват изчисленията на Bloomberg.
Това е силен стимул за Кремъл да поднови сделката. Президентът Владимир Путин остави вратата отворена миналата седмица, като каза, че е готов да продължи транзита на газ през Украйна след 2024 г.
Въпреки че се стреми да поддържа инфраструктурата, Украйна се опитва да притисне Москва като същевременно привлече вниманието на Запада. Президентът Володимир Зеленски обеща да изключи „руските молекули“ от транзитната мрежа на страната, за да прекъсне потока на средства към Кремъл. Вместо това Киев търси други доставчици, които да му помогнат да оползотвори активите, но липсата на руски газ в системата може да направи мрежата още по-голяма цел за руските сили.
Украйна е провела преговори за транзит с Азербайджан, който вече доставя газ на осем страни в Европа. Илхам Алиев, президентът на страната от Каспийско море, обяви миналата седмица, че се водят дискусии за доставка на горивото на поне още три пазара в Европа.
Реалността е, че производството на газ в Азербайджан е недостатъчно като пълен заместител в краткосрочен план и всяка сделка за замяна вероятно ще включва пренасочен руски газ, смята Ан-Софи Корбо, анализатор в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.
„Потоци на същите нива, обозначени като азербайджански, биха били чисто избелване на руски газ“, изтъква тя.
Сделки с Казахстан и други доставчици от Централна Азия също биха могли да бъдат опция, но времето е недостатъчно за съставяне на план, преди сделката за транзита през Украйна да изтече.
Тъй като предлагането и търсенето на енергия остават плътно балансирани, почти сигурната загуба на маршрута през Украйна рискува да предизвика нестабилност на европейските пазари. Прекъсвания в Норвегия или проблеми с доставката на втечнен природен газ могат да доведат до скок на цените.
„Все още има риск от недостиг през този отоплителен сезон“, посочва Франк ван Доорн, ръководител на търговията във Vattenfall Energy Trading GmbH.
16:19 | 10.09.24 г.
