България стартира програмата за изграждане на 3 GWh батерийни мощности по ПВУ

Министерството на енергетиката на България набира предложения за проекти за изграждане на батерийни мощности до 3000 мегаватчаса, които ще бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), става ясно от съобщение на сайта на институцията. Програмата предвижда 50% безвъзмездно финансиране от държавата на спечелилите предложения, а общата сума, която ще бъде разпределена, е 1,2 млрд. лева. Проектите за съхранение на енергия са в основата на развитието на новите ВЕИ инсталации. 

Максималният размер на проектите, които ще могат да получат държавно финансиране, е сумарно 500 мегаватчаса за всички внесени проекти от един участник, като идеята е подкрепа да получат малки компании, а не мащабни инвеститори, които могат да получат по-ниска цена от мащаба на проекта, който предлагат. Първоначалните планове бяха за капацитет от 600 мегаватчаса, но по време на дискусия в Народното събрание председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) припомни, че максималният товар на връзката към енергийната система е 150 мегавата, или това са 500 мегаватчаса. Освен това така финансиране ще има за поне шестима участника.

По време на изслушване в Народното събрание през миналата седмица служебният енергиен министър Владимир Малинов коментира, че е подадена и нотификация към Европейската комисия за допустимост на мярката по правилата за държавна помощ. Има съгласие двете процедури - набиране на предложения и нотификацията, да вървят паралелно, защото срокът за усвояване на парите по ПВУ изтича през 2026 година.

От Министерството на енергетиката не са определили минимална сума за финансиране на проектите, а максималната сума е 148,6 млн. лева. Максималният интензитет на безвъзмездното финансиране за всеки кандидат е до 50% от допустимите разходи, но не повече от 371,6 хил. лева за мегаватчас изпоззваем енергиен капацитет.

Предложения по тази процедура ще се приемат до края на ноември, а плановете на Министерството на енергетиката са първите договори за реализацията да бъдат сключени през януари. Проектите трябва да бъдат финализирани до март 2026 година.

Според становищата, които е събрало министерството, срокът за изграждане на батерийни мощности е между 10 и 12 месеца. Заради съкратените срокове от институциите ще поискат от желаещите финансиране да покажат, че са поръчали оборудването и доставката ще бъде най-късно през април 2025 година, както и че имат разрешителни за строеж и ще могат да започнат тази дейност най-късно до края на юни 2025 г.

През следващия юни ще бъде направена ревизия на проектите и тези, които нямат разрешително за строеж ще бъдат отстранени, а тяхното място ще могат да заемат проекти от резервен списък, които са по-напреднали оттях, предвиждат още плановете на Министерството на енергетиката.

Спечелилите проекти ще могат да получат авансово плащане, но срещу представяне на банкови гаранции.

За да няма злоупотреби, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обсъжда и ще определи такса за подаване на заявление за присъединяване на батерийни мощности. Системите за съхранение на енергия са ключови за развитието на зелената енергетика, но вече има и данни за опити за злоупотреби, коментира в НС председателят на комисията Иван Иванов. Вероятно размерът на таксата ще бъде 50 хил. лева за мегават, тоест между 10 хил. и 15 хил. лева за мегаватчас. Този размер е аналогичен на размера на  таксата, която заплащат инвеститорите в производствени мощности. 

Всички проекти, които получават финансиране по ПВУ, трябва да бъдат изградени и осчетоводени до юни 2026 г.