Защо "Газпром" продължава да пренася газ през Украйна?

На 6 август Украйна започна офанзивна операция в Курска област и в следващите дни под контрол на военните падна град Суджа, където се намира и газовата станция, която в този момент е единствената входна точка към газопреносната мрежа на Украйна за руския газ.

Първоначално доставките на газ от "Газпром" се свиха до малко над 37 млн. куб. метра на денонощие, но за 13 август заявката на газовата компания е вече до нормалните нива от 42,4 млн. куб. метра. Неяснотата около ситуацията изведе цената на газа до най-високото ниво за тази година - 40 евро за мегаватчас, като в рамките на сесията на 12 август имаше оферти и при цена от 42 евро за мегаватчас.

Възстановяването на доставките обаче успокоява и цената на нидерландската платформа TTF и в обедната търговия на 13 август вече е около 39 евро за мегаватчас.

Реално "Газпром" не спря транзита и според анализ на Ройтерс причината за това са пари и влияние. През 2023 година през "Суджа" са минали 14,65 млрд. куб. метра природен газ (на фона на 295 млрд. куб. метра потребени в ЕС през 2023 година). Украйна също не спира газа, показвайки на европейските си партньори, че е надежден доставчик, а овладяването на газостанцията е и опит за защита на инфраструктурата, за чието разрушаване в противен случай могат да бъдат обвинени ВСУ.

Пътят на руския газ през Украйна стига до Словакия, а оттам се разклонява и продължава към Чехия и към Австрия. След началото на пълномащабната война в Украйна основните купувачи са едни от най-близките съратници на Москва, но и най-зависими от доставките на руски енергоресурси - Унгария, Словакия и Австрия.

В последните месеци Виена започна да търси начини за диверсификация и запази капацитет на терминалите за втечнен газ в Германия. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче подписа анекс за увеличаване на доставките. Унгария зависи изцяло на доставките на руски петрол през петролопровода "Дружба".

Доскоро "Газпром" бе най-голямата и най-влиятелната газова компания в света - управлява 16% от доказаните световни резерви от природен газ и за нея работеха повече от 500 хил. души. Днес обаче загуби основния си пазар - ЕС, и така и не успява да намери своята алтернатива. Така през 2023 година компанията за първи път от 24 години записа финансова загуба в размер на 629 млрд. рубли (6,9 млрд. долара).

Преди пълномащабната война транзитът през Украйна беше една от трите възможности на руския газ да достигне страните от ЕС след изграждането на "Северен поток" и "Турски поток", които заобикалят страната от север и от юг. Но заради началото на военните действия Германия спря дейностите по лицензиране на напълно изградената инфраструктура на разширението на "Северен поток", а през есента на 2022 година взривове разрушиха три от общо четирите тръби по проекта. Остана само една тръба, по която може да мине руския газ, но тя няма издаден лиценз.

Досега никой не е поел отговорността за случая, а разследванията в Дания, Германия и Швеция, през чиито териториални води преминават тръбите, приключиха без повдигане на обвинения. Версиите са няколко, включително и че в тях е замесена самата "Газпром", за да не плаща огромните компенсации за спрения или намалените количества газ за своите клиенти през 2022 година. Германската Uniper например осъди доскорошния си партньор за 13 млрд. евро.

Тази версия е подкрепена от данни, показващи засилена активност на руски кораби в района, които плуват с изключени транспондери над тръбите на "Северен поток".

Според Москва взривовете са на сметката на САЩ и Великобритания, сочейки, че експлозиви вероятно са поставени по време на учения на НАТО в района. Появиха се и данни за яхта, наета от група рускоговорящи, притежаващи украински паспорти, в Полша. Лодката е извършила плаване в Балтийско море в дните около инцидента.

Всички замесени страни отричат съпричасността си за удара.

Транзитът през Украйна така или иначе ще спре на 31 декември 2024 година, когато изтича договорът между двете страни. Всъщност това е единствената договорка, която успяват да постигнат на единствената си среща "очи в очи" двамата президенти Володимир Зеленски и Владимир Путин. Преди месец вицепремиера на Русия Александър Новак, бивш енергиен министър, коментира, че е готов на разговори за продължаване на транзита.

В Киев обаче са категорични, че повече няма да изнасят руския газ и реално доставките в момента продължават заради интересите на европейските им съюзници. Още през лятото на 2023 година властите заявиха, че от 2025 година транзитът на руски газ ще бъде спрян. През Украйна обаче път към Европа може да си пробие алтернатива на руския газ - от Азербайджан или Туркменистан. Украинските власти потвърдиха преди време, че водят преговори, но отказаха да съобщят с кои държави.

Така от 2025 година руският тръбен газ ще има само един път в ЕС - през "Турски поток" и територията на България. Другият вариант е втечненият газ.

През 2023 година Русия е доставила общо 28,3 млрд. куб. метра природен газ - тръбен и втечнен, в страните от ЕС. Това е внушителен спад спрямо пика през 2018-2019 година, когато ЕС разчиташе на между 175 млрд. и 180 млрд. куб. метра руски природен газ, или почти половината от потребения в този период в страните от общността.