Село Мюлрозе в далечния изток на Германия съществува още от 13-и век, преживяло е войни, пожари, безскрупулни владетели, разделянето на страната и нейното обединение. Сега всички негови 200 жители ще трябва да го напуснат заради индустрия, за която са смятали, че също е останала в историята. То ще бъде изтрито от картата, за да се освободи място за въглищна мина, разказва Bloomberg.
Остават само няколко знака за някогашната бурна съпротива на селото. "Спасете нашия красив Мюлрозе", гласи листовка на червена тухлена къща, чиито прозорци са затворени и залостени.
Един от последните жители на градчето, Детлеф Хотас, живее в селска къща със съпругата си, а двамата отглеждат няколко овце и кокошки. На 64 години той се движи по пустите улици с електрическа инвалидна количка и се готви да се премести до края на годината. "Не исках да се преселвам, защото съм роден тук", казва той. "Това е моят дом."
Мюлрозе се намира в района, където се събират Чешката република, Полша и бившата Източна Германия, център на въгледобива в комунистическа Европа. Вместо символ на една отминала епоха обаче, това е последният пример за това как континентът се затруднява да се откаже от замърсяващия ресурс, след като войната на Русия в Украйна наруши енергийните доставки.
Германия, в чиято управляваща коалиция участва екологичната „Зелена партия“, иска да ускори плановете си за пълен отказ от въглищата, докато в микса се добавят повече възобновяеми енергийни източници. Но най-голямата европейска икономика разчита до голяма степен на това гориво за производство на електроенергия, след като газът от Москва беше спрян, а заедно с това тя се придържа към плана за изключване на ядрените си реактори.
Резултатът е, че гигантска открита мина за въглища се приближава до Мюлрозе, тъй като компанията за производство на електроенергия Lausitz Energie Bergbau AG или LEAG се разширява. Тя ще добива нискокачествени лигнитни въглища.
В края на юни работата по разрушаването на селото е в разгара си. При изкопните работи са премахнати повече от две трети от сградите. Останали са само няколко къщи сред табели "Влизането забранено". На хоризонта се издига парата от охладителните кули на електроцентралата, която въглищата захранват.
"За мен това е просто невероятно", казва Ядвига Малинг, протестантски пастор, която живее в енорията от около десетилетие. "Всички говорят за енергиен преход, но тук ние решаваме единствено в интерес на бизнеса".
Мартин Клауш, служител на LEAG, отговарящ за презаселването, смята, че компанията е направила всичко възможно, за да облекчи прехода за хората. "Не искаме никой да бъде в по-лошо финансово положение в резултат на преместването", казва той.
Все повече държави по света искат да се отърват от въглищата, особено от по-замърсяващия лигнитен вид. Дори в Полша, която е най-зависимата от въглищата икономика в Европейския съюз, правителството се съгласи на преход с миньорските профсъюзи, макар и бавно, до пълното им спиране през 2049 г.
Въпросът е във времето, особено когато крайнодесните партии печелят позиции, засилвайки страха на населението от разходите за пакета от екологични инициативи на ЕС.
Германското правителство постигна споразумение с въглищния гигант RWE AG за спиране на използването на горивото до 2030 г., осем години по-рано от предвиденото, което ще спаси още села от настъпващите багери. Но LEAG, част от империята на чешкия милиардер Даниел Кретински, иска достъп до въглищата под Мюлрозе, преди да излезе от индустрията. Компанията подаде заявлението си за добив през март и държавният регионален орган заяви, че все още го оценява.
Германският министър на икономиката и действията в областта на климата, Роберт Хабек от „Зелената партия“, заяви на пресконференция в Берлин в началото на юни, че лигнитните въглища са осигурявали богатството на страната в миналото, но тяхното време е към края си. И все пак той не може да направи почти нищо заради договорите, подписани от предишното правителство с минните компании, които сега възпрепятстват политическите усилия да се сбогуват с въглищата.
Вместо това Хабек обяви пакет от помощи за LEAG в съответствие с по-ранно споразумение: най-малко 1,2 млрд. евро за покриване на разходите за загубата на работни места и възстановяването на земята след приключване на добива, но до първоначалната целева година 2038 г.
Хабек се надява, че пазарните сили ще подтикнат въгледобивните компании към по-ранно излизане от икономиката, тъй като намаляващите цени на електроенергията и нарастващите разходи за замърсяване на околната среда правят все по-неизгодно изгарянето на изкопаеми горива в Германия. Йозефина Земб, изследовател в Европейския университет във Фленсбург, която е съавтор на проучване за добива на лигнитни въглища, публикувано в края на юни, твърди, че добивът в земите на Мюлрозе би бил нерентабилен.
LEAG твърди обратното. Според главния изпълнителен директор Торстен Крамер компанията изчислява различни сценарии за бизнеса си с лигнитни въглища. "Предполагаме, че ще продължим да генерираме приходи до 2038 г.", казва той.
Малко са протестите, подобни на тези, които избухнаха миналата година в други части на Германия. RWE си навлече гнева на активисти, когато реши да изравни със земята едно селце в областта Рейнланд. В резултат на това се стигна до шумни демонстрации с участието на шведската природозащитничка Грета Тунберг.
Мюлрозе, в което някога са живеели 600 души, ще бъде последното село, което ще бъде премахнато по тази причина. И този процес всъщност е започнат отдавна. След Втората световна война комунистическото правителство в бившата Източна Германия решава да изгради почти цялата си енергийна програма върху лигнитни въглища. Първо, гробището на Мюлрозе е трябвало да отстъпи място на добива през 60-те години на миналия век, а след това и по-голяма част от селото се поддава на него.
През 1997 г. жителите смятат, че дните на минното дело вече вървят към края си. Но десетилетие по-късно шведската компания Vattenfall, която се занимава с минните дейности в района по това време, решава друго и обявява планове за разширяване.
Преди пет години мнозинството от жителите на Мюлрозе гласуваха да се преместят, след почти три десетилетия борба за разширяване на добива на лигнитни въглища, според кмета Роберт Шпрейц. "Желанието им беше да се преселят", казва той. "Вече живееха достатъчно трудно заради шума и праха. В разгара минните дейности прозорците ни трябваше да се мият почти всеки ден."
Около половината от жителите вече са се преместили в място, наречено Мюлрозе-неу, на кратко разстояние с кола, част от село Шлайфе.
LEAG очаква да придобие собствеността върху цялата земя до края на тази година и да започне с копаенето през 2029 г. Ако минният орган одобри плановете за унищожаване на селото, собствениците на гори ще подадат съдебна жалба, предупреждава Рене Шустер, активист от екологичната група „Зелена лига“.
Макар че в миналото е имало съдебни победи срещу плановете за добив на лигнитни въглища, "решенията често идваха твърде късно", казва пасторът Малинг. "Тогава щяхме да знаем, че това, което е направено, е незаконно. Но селото и гората така или иначе са изчезнали."
В края на юни Малинг, облечена в черна свещеническа роба, провежда импровизирана църковна служба на открито в последната ивица дървета край мината за лигнитни въглища, до пътя, по който до края на годината ще се движат камионите на миньорите.
Природозащитниците се присъединиха към демонстрацията, за да почетат няколкото държащи се все още собственици на гори, които искат да оспорят плановете на LEAG. Малка маса, покрита с бяла кърпа, служеше за олтар на тревата. Посетителите на църквата, някои от които с къси панталони и тениски, седяха на пейки, използвани някога в местната бирария. Дърветата наоколо вече бяха изчезнали, а машините сечаха пъновете и корените им.
Жителите на селото вече са се примирили със загубата на Мюлрозе, крепост на етническото малцинство на сорбите в Германия. Наброяващи едва 60 000 души, те са потомци на славянски племена, живели в този регион на Лужица, наричан понякога Сорбия.
Самата тя като сорб и дъщеря на протестантски пастор, Малинг говори сорбски и предлага двуезични услуги на местните жители. Тя служи на погребенията на последните сорбски жени, които носят традиционни рокли - бели дантели, украсени с ярки цветя. Това ѝ напомня за една местна поговорка: "Бог е създал Лужица, но дяволът е направил въглищата отдолу."
12:36 | 28.07.24 г.
