В неделя (30 юни) Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) реши, че електроенергията за бита поскъпва средно за страната с 1,77%, докато парното и топлата вода поевтиняват с близо 8,5 на сто. Новите цени влизат в сила от понеделник (1 юли).
"Винаги, когато увеличенията не са големи, това е хубаво. През последната година цените на енергийните ресурси успокоиха ръста си. Това със сигурност е отбелязано в решението на КЕВР", обясни пред БНР Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Увеличението е по-малко и от нивото на инфлацията, отбеляза той. "Това е мярка, която да задържи инфлацията".
Включването отново в микса на ТЕЦ "Марица Изток-2" води до повишаване на средната цена на енергията за регулираните потребители, заяви Георгиев. "Ако не беше включена, може би цената щеше да е още по-ниска“.
Въпросът, според Георгиев, е доколко през административно определяне на цените може да се ребалансира секторът.
Той припомни, че либерализацията за крайните потребители беше отложена.
"В европейски мащаб на цените на енергията се гледа с още по-голямо внимание. Те са фактор за цялостната конкурентоспособност на икономиката", категоричен е Георгиев.
Деканът на Стопанския факултет на СУ прогнозира, че ще виждаме все повече мерки в Европа, при които има пряка намеса при определяне на цените на енергията.
"Те вече са доста по-динамични от това, което сме свикнали да виждаме през предишните години. Тази по-голяма несигурност плаши не само нашите политици, но и всички в ЕС“, изтъква Георгиев.
По думите му решението да се ограничи динамиката на цените, като не се либерализират за крайния потребител, може би е по-доброто, защото ще даде някаква стабилност.
Експертът отбеляза, че предстои избор на новия състав на Европейската комисия и нова обща политическа рамка.
"В нея чисто енергийните приоритети ще отстъпят на приоритети, свързани със запазване на европейската конкурентоспособност и развитието на индустриален потенциал", смята Георгиев.