В търсене на стратегия за внедряване на чиста енергия

Внедряването на възобновяемата енергия и зелените технологии и развитието и дигитализацията на електропреносната мрежа бяха сред ключовите теми, засегнати по време на Green Transition Forum 4.0.

Според Веселин Тодоров, председател на Соларната академия в България, през последните години ставаме свидетели как всяка страна членка на ЕС взима самостоятелно мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, което от една страна е добре, но от друга, може да доведе до проблеми в бъдеще по отношение на енергийната сигурност.

Зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова посочи, че екипите на нейното министерство са успели в последните месеци да предложат проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие и актуализиран Интегриран национален план „Енергетика и климат“. По думите ѝ тези проекти са били разработени с принос на различни заинтересовани страни и отчитат повишените амбиции в рамките на Зелената сделка и специфичните препоръки към страната ни.

„Предизвикателството е общо за ЕС, но конкретните мерки трябва да отразяват ресурса и възможностите, с които разполага всяка държава членка“, отбеляза Петрова, добавяйки, че дългосрочната ѝ цел е сигурни доставки и устойчива енергия на достъпни цени за потребителите.

Според Петрова това, което е заложено в стратегията, е максималното оползотворяване на потенциала на възобновяемата енергия и постепенното въвеждане на гъвкави мощности за производство на енергия, както и постепенното извеждане на изкопаемите горива.

Тя подчерта, че централно място по отношение на потребителите заема енергийната ефективност и възможността за сформиране на енергийни общности. В момента има осигурена подкрепа за домакинства за соларни панели, като са подадени 2000 предложения, които се оценяват. Петрова допълни, че след около два месеца ще има данни какъв е резултатът, колко и какви проекти ще бъдат финансирани.

В разговора се включи и Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric, който посочи, че скоростта на изпълнение на Зелената сделка не се забавя дори след изборите за европейски парламент, които се проведоха в началото на месеца.

„Законодателната работа не спира, търсят се зелени технологии. Няма как да се твърди, че всичко ще тече гладко, що се касае до енергийната трансформация, но очевидно има напредък и е въпрос на време да се озовем там, където искаме да стигнем“, подчерта Руби.

„Тъй като сме се заели да трансформираме цялата икономика на Европа, ще са необходими големи инвестиции в инфраструктура. Пазарният ландшафт ще трябва също да се трансформира“, подчерта още той. „Увеличава се  и натоварването на мрежата, има и електромобили, които също трябва да бъдат обслужени. Всички тези сложни потоци изискват инвестиции“.

Надежда Кокотович, главен изпълнителен директор в Брюкселския енергиен клуб, сподели своя скептицизъм относно зеления преход в Западните Балкани. „Като гражданин на региона изпитвам безпокойство от ставащото, като виждам, че има разминаване между посоката, в която върви ЕС, и това, което става в Западните Балкани“.

Тя припомни, че в петък Албания, Черна гора и Босна са останали без електрозахранване 34 часа, като разказа и за своето пътуване до Сърбия, където на границата не са могли да обработят документите ѝ, тъй като не е имало ток. „Това беше най-дългото прекъсване на електричеството в региона от 90-те години на миналия век, по време на войната“, изтъква Кокотович.

Операторите на преносната мрежа бяха претоварени, но който познава региона, знае, че причините за този срив са по-дълбоки и те имат системен характер. Липсва планиране за това какво ще се случи в близко бъдеще", посочи тя.

По думите ѝ в региона има страни, които още не са се възстановили от войните. Държавите понякога се зашеметяват от транспонирането на европейското законодателство, изтъкна тя в защита на правителствата, при които все още има забавяне на енергийния преход.

Божидар Дедуш, съосновател на @ H2 Хърватска асоциация за развитие на водородни горивни клетки, подчерта, че когато говорим за възобновяема енергия, трябва да използваме данни. „В Хърватия имаме средно годишно 2600 часа слънце, като използваме соларната енергия за създаване на баланс в зелената енергетика. Не се използва вятърът в достатъчна степен. Разполагаме с около 3 гигавата вятърни мощности, но възможностите за тази енергия са повече, като не се използват“.

Отделно се правят проучвания за обособяване на геотермални енергийни източници, като водородът също има потенциал за развитие в страната съвестно с ядрените централи, подчерта Дедуш.

Той припомни, че зад създаването на инициативата "Три морета" стоят Анджей Дуда и Колинда Грабар-Китарович. "По онова време нашият президент понесе критики, но сега се вижда необходимостта от нея, особено предвид променящите се обстоятелства в Европа. Говорим и за Централна и Източна Европа в случая. Необходимо е географски да се нанесат на картата всички инициативи и да продължим нататък. Хърватия се доказва като част от гръбнака на европейската енергийна система. Имаме стратегическа позиция по отношениена изграждането на терминал за втечнен природен газ на остров Крък“, изтъкна още Дедуш.

Еленко Божков, бивш зам.-министър на енергетиката и изпълнителен директор на Камарата на енергийните общности в България, изтъкна нуждата от създаване на енергийни общности. Той посочи, че в законодателството вече са въведени начините за създаване на енергийна общност.

Според Божков има и огромен неизползван потенциал върху покривите на еднофамилните жилища в страната, като трябва да се търси и възможност за финансиране на енергийно бедните домакинства. „Като битови потребители използваме 12 милиона мегаватчаса годишно, а имаме потенциал за производство от 90 милиона квадратни метра покриви в страната, или 14 милиона мегаватчаса“, обясни той.