Трансформацията на страните от Източна Европа към въглеродно неутрална икономика, бъдещето на енергетиката в контекста на развитие на възобновяемите енергийни източници и други подобни теми обсъдиха гостите в първите два панела от втория ден на събитието Green Transition Forum 4.0, организирано от Dir.bg и 3Е News.
По време на своята встъпителна реч председателят на Кралския институт за междурелигиозни изследвания (RIIFS), Йордания, принц Ел Хасан бин Талал заяви, че борбата с климатичните промени и реализирането на целите за устойчиво развитие остават неразривно свързани, подчертавайки ефектите, които оказва изменението на климата върху човечеството.
„Решихме, че е полезно да разделим бедствията в четири категории- стихийни, например земетресения, приливни вълни, наводнения, вулканични изригвания и свлачища. Предвидими - глад и епидемии, от които имахме, разбира се, най-пресният пример е пандемията от коронавирус", посочи Бин Талал.
Според него при умишлените бедствия влизат резултатите от войни между държави или граждански войни, партизанска война и бунтовническа дейност.
Той подчерта, че случайните бедствия могат да бъдат индустриални и ядрени катастрофи. „Всяка ядрена бойна глава или падаща биологична или химическа ракета над нашите съседи, може да доведе до кръгова грешка, която би ни отвела в сценарий на унищожение“, предупреждава Бин Талал.
Той цитира доклад на Световната банка, според който влиянието на войните и конфликтите върху развитието, както и разходите за военни действия, са огромни. „Според Световната банка конфликтът в Сирия е довел до кумулативни загуби от 226 млрд. долара от 2011 г. до 2016 г., което представлява около четири пъти брутния вътрешен продукт на Сирия през 2010 г.“, изтъква Бин Талал.
От своя страна Джордж Кремлис, почетен директор на генерална дирекция „Околна среда“ към Европейската комисия и член на Комитата по стратегическо прогнозиране, заяви, че съществуват редица подходи, чрез които Източна Европа може да бъде конкурентоспособна в процеса на зелена трансформация.
„В контекста на подобрените икономически и социални аспекти териториалното сближаване започна с подписване на договора от Лисабон, като този принцип трябва да бъде прилаган не само в държавите членки, но и в по-широкия регион, за да могат свързаността и инфраструктурата да бъдат устойчиви на климатичните промени“, посочи Кремлис.
Според него е важна вертикалната ос в региона на Източна Европа – България, Румъния, Украйна и Молдова, както и връзката между Егейския и Черноморския регион. „Бих искал в тази връзка да спомена инициативата „Три морета“ – те станаха четири с участието на Гърция – Балтийско, Адриатическо, Черно и Егейско море, които са включени тук. Разработват се много проекти за енергетика, свързаност, инфраструктура като вече 13 държави участват в инициативата“, подчерта Кремлис.
Гостът изтъкна необходимостта от устойчива инфраструктура в региона, който изостава от по-старите страни членки на ЕС.
„Важно е да се изграждат трансевропейски мрежи за енергетика, транспорт телекомуникации и да се работи за развитието на зелени и кръгови дейности“, категоричен е Кремлис.
По време на панела „Източноевропейският дневен ред в COP29: Водеща роля в прехода към чисти технологии“ с модератор Юлиан Попов, министър на околната среда и водите през 2023-24 г. Курт Ванденберге, генерален Директор на ГД "Клима" на Европейската комисия, подчерта, че става невъзможно да надграждаме икономиката на Европа на базата на изкопаеми горива. Затова е нужно ускоряване на инвестициите в зелени решения и енергия, което ще осигури по-бързи темпове на растеж на същата тази икономика. „Защото научихме по трудния начин, че не може да сме зависими от външни страни за доставка на енергия“, подчерта Ванденберге.
Той очаква, че ЕК ще се придържа към вече поставените климатични цели, независимо кой оглави изпълнителната власт в ЕС. „Защото тук не става въпрос за климатичен план, а за инвестиционен такъв, който ще стимулира нашата икономика“, изтъкна Ванденберге.
По думите му европейската икономика трябва да е подготвена за бъдещето, където температурите ще са повишени и ще има по-голяма несигурност.
„В ЕС вървим в правилната посока, вече виждаме резултатите, като последователно отделихме икономическия растеж от емисиите, това се случва от 1990 г., а от 2020 г. намаляваме емисиите с около 10 на сто. Междувременно икономиката расте“, категоричен е Ванденберге. „Безработицата е на ниски нива, 5% е в България, частният сектор утрои своите резултати, включително и в България през последните няколко години. Търговският излишък през януари е най-високият от 2002 г. насам, дори в производството данните за Европа са по-добри, отколкото на САЩ“.
Той посочи, че има отрасли като производството на стомана, където се наблюдават понижени резултати, като добави, че трябва а се справим с и с това, защото не може да зависим от останалата част на света за доставките на зелена стомана.
Ванденберге изтъкна необходимостта от създаване на конкретни индустриални политики за отделните сектори, за да стане ясно как те ще успеят да се декарбонизират. „Това ще обсъждаме, за това ще работим през следващите 5 години, така че да имаме реални, истински зелени индустриални политики на ниво ЕС“, добави той.
Гостът подчерта нуждата от повече инвестиции. Регионът на Европа трябва да търси нива на инвестициите, каквито се наблюдават през 70-те години на миналия век. Ако това бъде постигането, Европа ще успее да се модернизира.
Заместник-министърът на околната среда Виктор Атанасов заяви от своя страна, че всички страни в ЕС трябва да работят заедно, да планират политики, които обаче без припознаването им от бизнеса и без нужните технологии, ще имат само частичен успех.
„Много е важно да постигаме дългосрочните цели. Като държава България се старае да улеснява подобни политики. Зелените решения трябва да бъдат внедрени в много сектори, като ролята на държавата е да улеснява това“, подчерта Атанасов.
Той добави, че България ще бъде добре представена на конференцията за климата на ООН, COP29, в Баку, а във връзка с конференцията IPCC страната организира множество съпътстващи панели, като са привлечени експерти от страната и Европа.
„Важно е да отбележим, че Българска академия на науките и Столична община ще бъдат домакин на много сериозна климатична конференция за климатичните рискове в Черно море. В регионален план Министерството на околната среда и водите се старае да се адаптира към новите предизвикателства. Има нова дирекция, която се занимава с политиките за климата. Не стоим стационарни, стараем се да сме едно ниво по-близо до гражданите и бизнеса“, посочи Атанасов.
В дискусията се включи и Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ в ЕК. Тя обърна внимание на ролята на океаните в борбата с изменението на климата, като подчерта, че океанът поема 25% от въглеродния диоксид, отделян от хората.
„Всяко второ вдишване на човек е кислород, който идва от океана“, припомни тя. „Между 80 до 90% от излишната топлина също се поема от океана. Тези функции го определят като основен климатичен регулатор“.
По думите ѝ е важно да имаме по-широко познание за това какво се случва в океана. "Науката е абсолютно ключова и тя трябва да бъде развита по отношение на океана. Океанът дава много от решенията за това как да се намалят въглеродните емисии и да се обърне тенденцията за климатични изменения. Има нови сектори в синята икономика, които могат да дадат квантови решения", добави Вичева.
Тя представи подробности около идеята за дигитален близнак на океана, която се разработва в момента.
"Идеята е да се изследват начини чрез наука как да се опази биоразнообразието и да се създадат условия за това услугите от екосистемите да бъдат добре реализирани. В рамките на мисия "Океан и води" има проект, свързан с основния начин да разберем как функционира океанът. И това е този дигитален близнак - идеята е да анализираме всички данни, които имаме - за температура, киселинност, а другият много важен слой от данни е дистанционното наблюдение на планетата. Така с всички тези данни във функции ние можем да симулираме какво се случва в реалния океан", обясни Вичева.
Според Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, трябва да осъзнаем, че климатичните политики представляват хоризонтален фактор. В диалога за това какви решения да търсим за различните аспекти на енергийния преход, е нужно да включим не само политици и учени, но и представители на банките, индустрията, креативните сектори. „Защото само с холистичен поглед и ясен ангажимент може да изработим политики, които да имат ехо ефект върху обществото“, заяви Безуханова.
По думите ѝ ключов фактор, особено за Източна Европа, е да бъде сложен акцент върху образованието на хората, тъй като това ще подобри конкурентоспособността и ще осигури по-качествен живот.
Междувременно Даниеле Виолети, старши директор за Координация на програмите в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, посочи във видео, че политиките и прогресът на изпълнението на Зелената сделка могат да окажат значително въздействие върху международния диалог, ангажиментите и сътрудничеството в рамките на COP29, насърчавайки един по-солен международен отговор на кризата с климата.
„Инициативата трябва да демонстрира съществен прогрес както в политическия, така и в техническия аспект за подготовката на следващите амбициозни национално определени приноси“, подчерта Виолети.
13:54 | 27.06.24 г.
