Работата на петролния картел ОПЕК се превърна в една от най-трудните на света. Едно е да се опитвате да стабилизирате растящия пазар на петрол, като редувате затягане и разхлабване на крановете, за да изгладите циклите. Съвсем друго е да се опитвате да задържите цените изкуствено високи на фона на забавяне на търсенето и нови източници на предлагане. Всъщност има признаци, че картелът и неговите външни поддръжници (основно Русия – бел. прев.) - т. нар. ОПЕК+, може да са останали без опции, пише журналистът на Financial Times Камила Паладино.
Това е един от начините да разчетем последното съобщение на картела. Макар че всички съществуващи съкращения в добива бяха удължени, от октомври 2024 г. „доброволното съкращаване“ от осем членки на обща стойност 2,2 млн. барела на ден постепенно ще бъде отменено, в зависимост от пазарните условия.
Не е трудно да се разбере защо членовете на ОПЕК+, които натрупаха свободен производствен капацитет от 6,5 млн. барела на ден според Goldman Sachs, биха искали да върнат част от него обратно на пазара. И все пак пазарът трудно ще поеме тези допълнителни количества, без цените да спаднат. Доставките извън ОПЕК вече нарастват повече от търсенето, до голяма степен благодарение на ръста на американските шистови производители. Предвижда се това да се затвърди през следващата година.
ОПЕК+ не може да разчита, че ръстът на търсенето ще му помогне да излезе от затрудненото положение. Потреблението на петрол може да достигне своя пик още през това десетилетие, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Междувременно американският шистов добив и офшорни полета като Гвиана имат години на стабилен растеж пред себе си.
Но макар че може да се наложи картелът да се откаже от всякакви мечти за трицифрена цена на барел петрол в долари, той няма стимул да хвърли напълно кърпата и да остави производството да се развихри. Първо, картелът има много за губене. Пазарната цена, която прави производството рентабилно, е някъде в диапазона 50-60 долара за барел, според Citi. Това е много под сегашните 78 долара за барел. От друга страна, не е ясно дали това би помогнало на ОПЕК+ да възвърне своето господство.
Последният опит на ОПЕК за ценова война (през 2014 г.) се основаваше на надеждата да изтласка от пазара скъпите американски шистови производители. Оттогава обаче шистовата технология се радва на невъобразима ефективност, като последната консолидационна вълна в Пермския басейн (в Тексас и Ню Мексико – бел. прев.) би трябвало допълнително да допринесе за спада на производствените разходи. Офшорните полета също станаха по-ефективни, като това в Гвиана е рентабилно при цена под 30 долара за барел, според изследване на Rystad Energy.
Това поставя ОПЕК в трудна ситуация. Картелът не може да се развихри, но му липсват средствата за управление на добре снабден пазар, без да влезе в безкрайна поредица от необратими съкращения, завършва Паладино.
11:04 | 06.06.24 г.
