Проектът за нов газопровод, по който да бъде транспортиран газ от полетата в Сибир към Китай, се сочи като спасителен за "Газпром". Проектът обаче буксува от няколко години, защото Москва зависи изцяло от волята на Китай за него, пише Financial Times.
Източници на изданието твърдят, че Москва и Пекин не могат да се разберат за цената на газа. Според тях китайските власти настояват да получат цена, близка до тази за вътрешните потребители (която е силно субсидирана) и освен това да резервират много малка част от планирания капацитет на тръбите - 50 млрд. куб. метра годишно.
"Силата на Сибир 2" е винаги във фокуса при срещите на президентите Владимир Путин и Си Дзинпин. Очакванията бяха, че сделка ще има при посещението на Си в Москва през миналата пролет, както и при посещението на Путин в Пекин през тази година, макар че ръководителят на "Газпром" Алексей Милер не беше включен в състава на делегацията. Според наблюдатели отсъствието на Милер е сигнал, че преговорите са в задънена улица.
Китай е основен купувач на руския петрол, но така и не се заинтригува от офертите за природен газ. По тази начин "Газпром", която загуби основните си европейски пазари, записа загуба за първи път от близо 25 години.
Според източници на FT и по другите теми Путин не е постигнал сериозен напредък - например за увеличаване на активността на китайските банки в Русия. Тук Пекин се е съгласил с някои от исканията, но не в обема, в който са очаквали в Кремъл. Путин е помолил Си да не участва в мирната конференция, организирана от Украйна в Швейцария, и това искане беше удовлетворено - в края на миналата седмица Министерството на външните работи на Китай отказа поканата.
Сделката за газопровода би трябвало да е от полза за Китай, пишат анализатори, цитирани от FT. Страната ще повиши потреблението си на газ до 250 млрд. куб. метра годишно до 2030 година, спрямо 170 млрд. куб. метра през 2023 година. Теоретично Пекин би трябвало да е заинтересован от доставките на тръбен газ, а не на втечнен газ, в случай на конфликт, който да затвори морските пътища около Тайван, пише Александър Габуев от Център "Карнеги" в Берлин.
Китай обаче може да си позволи да покрие увеличеното потребление от дългосрочните договори за доставка, които сключи в последните години при много изгодни цени. "Газпром" обаче няма алтернатива и може в крайна сметка да се съгласи с предложението на Китай.
Преди войната в Украйна Европа купуваше по средно около 200 млрд. куб. метра газ годишно. Сега доставките са под 30 млрд. куб. метра, като компанията засекрети данните за износа на природен газ през 2023 година.