В продължение на повече от 20 години Великобритания фактически спря изграждането на нови атомни електроцентрали, но това се промени последните години с проекта „Хинкли Пойнт Си“ (Hinkley Point C), който е в процес на изграждане в Съмърсет. Когато бъде завършена, централата ще осигурява около 7% от електроенергията на Обединеното кралство, пише британското онлайн издание Spectator.
Очаква се АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“ да стане най-скъпата подобна електроцентрала, строена някога. Тя е повече от четири пъти по-скъпа на база паунд за произведен мегаватчас от средностатистическа ядрена електроцентрала, построена в Южна Корея. Дори АЕЦ „Фламанвил 3“ (Flamanville 3) - френска централа, която използва същия реактор (EPR-1750) и е построена от същата компания (EDF), се очаква да струва поне с 25% по-малко.
Защо „Хинкли Пойнт Си“ се оказа толкова скъпа и как може да се направи новата ядрена енергия във Великобритания по-евтина? Преди няколко месеца компанията Britain Remade посети строителната площадка до Съмърсет, за да се опита да намери задоволителен отговор на тези два въпроса.
„Хинкли Пойнт Си“ е до известна степен най-големият строителен проект в Европа и Britain Remade пристига на вероятно втората по големина автогара в Европа. Когато екипът влиза на територията на обекта, минава покрай голям камък с гравиран върху него текст: „Безопасността е нашият първостепенен приоритет“.
Всъщност това е основният принцип на ядрената енергетика - безопасността преди всичко. Според авторите на публикацията обаче в някои случаи се прекалява. Ядреният експерт Джак Девани твърди, че безопасността има цена - някои мерки струват между един милион и няколко милиарда паунда на спасен живот. В същото време въглищните и газовите централи също са вредни за климата, а замърсяването с фини прахови частици от изгарянето на суровините убиват милиони хора по света всяка година.
Не трябва да ни изненадва, че „Хинкли Пойнт Си“ е толкова скъпа, се казва в публикацията. В края на краищата това е първата атомна електроцентрала, построена от Великобритания от почти три десетилетия. Практиката доближава до най-добрия резултат - колкото повече пъти правите нещо, толкова е по-евтино да го направите. Ядрената енергия не е изключение от това правило. Например данните на EDF показват, че заваряването на втория реактор в „Хинкли Пойнт Си“ се извършва четири пъти по-бързо, отколкото при първия. Очакванията са вторият реактор да бъде с около 30% по-евтин от първия.
Южна Корея запазва ниски разходи чрез изграждането на множество мощности - някои грешки трябва да бъдат направени, за да можем да се поучим от тях.
На хартия „Хинкли Пойнт Си“ е четвъртата ядрена инсталация с EPR-1750 реактори, тоест би трябвало да може да се извлекат поуки от другите проекти. В действителност всичко е много по-сложно. Причината е, че Обединеното кралство и Франция (а и Финландия) имат различни подходи към ядреното регулиране.
На континента и отвъд Океана регулаторите са склонни да определят ясни правила за дизайна на ядрените реактори. Обратно, Обединеното кралство възприема основан на резултатите подход към регулирането, тоест принципът е "По същество не ни интересува как ще направите своя реактор безопасен, стига той да е безопасен". Според експертите британският подход е по-гъвкав и подкрепящ иновациите. Но EDF беше принудена да докаже, че нейният дизайн на реактор, вече одобрен от други регулатори, може да изпълни целите на Обединеното кралство за безопасност.
Оказва се, че Службата за ядрено регулиране на Великобритания често има различна гледна точка от френската страна относно това дали даден дизайн отговаря на стандартите.
16:45 | 17.05.24 г.
