Бъдещето е на ядрената енергетика, коментира председателят на Браншовата камара на енергетиците Валентин Колев, който е и бивш директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), пред bTV. Според него обаче ниската цена на соларните панели ще ограничи интереса, който се наблюдава в последните месеци.
Той посочи, че в ЕСО за одобрение чакат проекти с мощност от 40 гигавата, което многократно надхвърля потреблението в страната. В сутрешните часове на 15 май например товарът в системата е 3 гигавата, допълни още Колев.
Соларната индустрия в България също се разраства съществено през последните месеци. В обедните часове при слънчево време товарът на централите е 3 гигавата и тогава има и ръст на износа, отчита още експертът. Според него това е причината и за намаляване на цените на електроенергията на пазара. Дневната енергия, търгувана на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), вече е около 150 лева за мегаватчас, а нощната - около 60 лева за мегаватчас, изчисли той.
В момента въглищните централи работят с минимално натоварване - в държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" например са пуснати два блока с намален капацитет от 300 мегавата при капацитет от 1650 мегавата. Ако пети блок на АЕЦ "Козлодуй" не беше в планов ремонт, нямаше да има нужда от въглищните централи, смята експертът.
В момента пети блок е спрян за рехабилитация и зареждане със свежо гориво. Ще бъдат поставени и първите касетки от Westinghouse.
Валентин Колев беше категоричен, че решението да бъде забавен процесът на либерализация на битовите потребители е политическо и страховете, че ще има ръст на цените, са неоснователни. Той коментира още, че Фондът "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), в който се формира дефицит от около 1 млрд. лева, не подкрепя битовите потребители, но през него бяха изплащани компенсациите за индустрията и стопанските потребители.
В него се натрупват средства от търговията с квотите емисии въглероден диоксид и вноски от производители и търговци на енергия. Средствата намаляха спрямо прогнозите заради ниските цени на емисиите на европейските пазари, а по-евтиният ток намали и вноските от производителите (те се определят като процент от приходите). Затова и се формира дефицит от 1 млрд. лева, за който имаше предупреждения, че може да се отрази върху цената за бита. Народното събрание обаче задължи Министерството на финансите да покрие дефицита, мотивирайки се с приходите на правителството от дивидентите от енергийните дружества, които натрупаха неочаквано големи печалби от енергийната криза през 2022 г.
Енергетиката не трябва да изпълнява социални функции, каза още Валентин Костов по повод решението за отлагането на първия етап от либерализацията на енергийния пазар за бита.
10:04 | 15.05.24 г.
