Ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Буданов коментира пред The New York Times, че има данни за готвена нова мащабна операция за разширяване на фронта на север - нахлуване в Сумска област. По негови думи настъплението е трябвало да бъде едновременно с това в Харковска област, но се е забавило и сега очакванията са да се случи след няколко дни.
Вероятно атаката ще бъде през руския град Суджа, разположен около границата с Украйна.
Но там е единствената работеща в момента входна точка за руския газ, доставян в Централна и Западна Европа. През нея средно на денонощие преминават около 40-42 млн. куб. метра природен газ на денонощие.
От май 2022 година Украйна отказва доставките през другата входна точка - "Сохрановка" в Луганска област, след като изгуби контрола над нея. "Газпром" пък отказа да увеличи транзита през "Суджа" и така транзитът на руски газ през Украйна е почти 1/3 от договорените 109 млн. куб. метра газ на денонощие.
Договорът за транзит изтича в края на тази година и няма да бъде подновен. Така единствените пътища на руския природен газ към Европа остават газопроводите "Ямал" (през Полша и Германия) и "Турски поток" (през Турция и България).
Спирането на транзита за ЕС ще се отрази на няколко държави в общността, сред които и Унгария, която през есента на 2022 година подписа анекс за увеличаване на доставките на руския природен газ по дългосрочния договор с "Газпром".
През 2019 година двете страни подписаха 10-годишен договор за доставка на 4,5 млрд. куб. метра природен газ, като основната част от това количество минава през България. След началото на войната в Украйна Будапеща увеличи количествата с още 800 млн. куб. метра.
Заради голямата си зависимост от руските енергийни доставки Унгария едва ли ще подкрепи и готвения от Брюксел 14-ти пакет със санкции срещу Русия, пише Politico. Преди седмица посланиците на 27-те в общността се разбраха принципно за ограниченията, свързани с втечнения газ от Русия, но според източници на изданието в разговори представителите на Унгария са изразили съмнения, че мярката ще влоши ситуацията на газовия пазар.
На газовата борса TTF в Нидерландия, която е референтна за повечето договори за доставка на втечнен газ в Европа, цената от началото на годината се задържа около нивото от 30 евро за мегаватчас. В последните седмици обаче тенденцията е по-скоро нагоре, свързано основно с началото на новия сезон за нагнетяване на газохранилищата, който стартира веднага след края на отоплителния сезон.
Реално ограниченията за втечнен газ не биха се отразили директно на Унгария - страната няма пряк достъп до морски терминал и разчита на доставките на тръбен газ. Обикновено и цените по дългосрочните договори са по-малко зависими от волатилността на спот пазарите.
Според Politico допълнителна техническа информация за ограниченията по време на дискусията са поискали още Франция, Германия, Италия и Испания. Франция от години си партнира не с "Газпром", а с "Новатек", която е и основният доставчик на втечнен газ за Европа.
Унгарските опасения обаче са били най-сериозни. "Когато става въпрос за енергетика, те се безпокоят", изтъква още източникът на Politico, отчитайки зависимостта на Унгария не само за доставките на газ, но и в областта на ядрената енергетика и доставките на петрол. Страната строи разширение на АЕЦ "Пакш" по руска технология и все още купува руски петрол, тъй като европейските санкции не обхващат доставките по тръбопроводи. Това изключение обаче би трябвало да прекъсне в края на тази година.
Руско-унгарското енергийно сътрудничество не трябва да бъде засегнато - това няма нищо общо с политиката, категоричен беше унгарският външен министър Петр Сийярто по време на визита в Москва преди година.