Колко силни са позициите на ръководителя на "Газпром" в Кремъл?

Последните месеци са голямо предизвикателство за някога мощната компания "Газпром". За първи път от почти 25 години беше отчетена загуба (към 7 млрд. долара за 2023 година), но проблемът за ръководството е, че не се вижда светлина в края на тунела. Компанията започна да разпродава имуществото си - засега във и около Москва, сочейки като причина, че ще съсредоточи дейността си в Санкт Петербург.

Още в първите месеци на войната в Украйна руският президент Владимир Путин опита традиционно да използва "Газпром" като лост за влияние в ЕС, определяйки страните от общността като "неприятелски" и задължавайки ръководството на компанията едностранно да промени условията за плащане. По-късно намали наполовина доставките по "Северен поток 1", цитирайки нуждата от продължителна рехабилитация, на която пречат западните санкции.

Дълго време Германия и "Газпром" спореха и дали една турбина е в Европа, или не, както и доколко качествено е извършен ремонтът ѝ в Канада. В резултат в Берлин определиха компанията като ненадежден доставчик и започнаха да изграждат първите си терминали за втечнен газ.

Така през 2022 година доставките на природен газ в ЕС намаляха до 63,8 млрд. куб. метра, а през 2023 година - до 28,3 млрд. куб. метра, според изчисленията на Ройтерс, защото междувременно "Газпром" засекрети данните за износа, които преди войната публикуваше два пъти в месеца. Тези числа рязко контрастират на почти 200 млрд. куб. метра, доставени за Европа (вкл. и Турция) през 2018 година. Разбира се, трябва да бъде отчетено, че тогава европейската икономика беше във възход и пандемията от коронавируса все още предстоеше.

Надеждите на "Газпром" сега са насочени на изток и основно към Китай. Но след години на фокусиране върху Европа пренасочването е трудно - за разлика от петролните компании, които бързо намериха нови дестинации за своите танкери, "Газпром" тепърва трябва да стои нови газопроводи, а това е и скъпо, и бавно начинание. Един от най-напредналите проекти е разширението на "Силата на Сибир", чието проектиране още не е започнало.

Но дори и да бъде изпълнен планът за строежа и газопроводът да бъде въведен в експлоатация около 2027 година, капацитетът му е към 50 млрд. куб. метра, или крайно недостатъчно да компенсира загубата на европейския пазар.

Междувременно започнаха да се появяват и първите признаци, че "Газпром" може да загуби звездния си статут в Кремъл. Дългогодишният ръководител на компанията Алексей Милер е сочен за близък съратник и много лоялен към руския президент Владимир Путин, изпълняващ поставените му задачи. Според изданието 47news, базирано в Санкт Петербург, през уикенда е имало обиски в офиси на компанията и е задържан Алексей Бажанов, който е зам.-директор на "Газпром ПХГ", занимаващо се с подземните газохранилища на компанията.

Той обаче е разследван за измама през 2018 година, когато е ръководил "Газпром Инвестгазификация".

Източници на изданието свързват ареста му със задържането на зам.-министъра на извънредните ситуации Станислав Орлов през октомври 2023 година. Руското издание "Комерсант" пише за този случай, че е заради нарушения при изграждането на детски спортно-оздравителен комплекс в Оренбург по програмата "Газпром за децата", която се финансира от "Газпром Инвестгазификация". Орлов също е бил в ръководството на тази компания през 2018 година.

Руската прокуратура издирва с международна заповед за арест още един директор на "Газпром Инвестгазификация" - Анатолий Еркулов. Сред заподозрените е и Кирил Селезньов, който напусна "Газпром" и оглави завода за втечнен газ в Уст-Луга "РусХимАльянс". Според публикации той се ползва с доверието на ръководителя на "Газпром" Алексей Милер и е защитен от него.

"Газпром за децата" е един от най-мащабните социални проекти на газовата компания. От 2007 година по него са изградени повече от 120 спортни и спортно-оздравителни комплекси. Годишно бюджетът е към 20 млрд. рубли (218 млн. долара по валутния курс днес, 13 май). Според непотвърдена информация престъпните схеми започват да се разплитат след проект за изграждане на комплекс със зала за художествена гимнастика в Сочи, за който се говори, че интерес проявява лично Алина Кабаева. Съоръжението е открито през 2022 година и на него присъстват лично и Кабаева, и Милер.

Според публикации в руски медии първоначалната стойност на проекта е била 4 млрд. рубли, но с течение на строителството е набъбнала два пъти. Проектите за изграждаане са променяни, договори са преразглеждани и т.н.

Без много коментари в края на март поста си загуби и Елена Михайлова, ръководител на департамента, свързан с управлението на имуществото на "Газпром" и член на Управителния съвет на компанията. Нейното звено е реалният собственик и управляващ активите на "Газпром Инвестгазификация". На 11 март "Газпром" съобщи, че Михайлова, сочена за един от влиятелните ръководители в компанията, напуска досегашните си постове и поема развитието на територията "Горская" - проект за създаване на целогодишен курорт в близост до Санкт Петербург, който в момента все още е на хартия.

Източници на 47news в следствените служби коментират, че делото излиза далеч от проекта в Оренбург, но доколко далеч ще стигнат с арестите е трудно да се оцени. На този етап позициите на Алексей Милер изглеждат стабилни - мястото на освободената Елена Михайлова например зае негово протеже - Елена Илюхина.

Но колко дълго ще остане това така? Милер е начело на компанията от 2001 година насам, заменяйки легендарния Рем Вяхирев. Милер беше преизбран за нов петгодишен мандат през 2021 година. Бизнесменът се познава с Владимир Путин още от 90-те години на миналия век, но руският президент показва напоследък, че не се притеснява да сменя своите протежета начело на различни институции. Преди ден например той смени военния министър Сергей Шойгу и го назначи на поста секретар на Съвета за сигурност - позиция, заемана от друг негов приближен Николай Патрушев. Сега в Москва очакват новия пост на Патрушев, за когото се говори, че би могъл да бъде и приемник на Путин въпреки напредналата му възраст.