Въпреки че Западът имаше значителен успех в налагането на енергийни санкции на Русия в отговор на продължаващата война в Украйна, износът на руския ядрен сектор се оказа по-труден за нанасяне на удар. Но сега, когато все повече западни страни започват сериозно да „изрязват“ Русия от своите вериги на доставки на ядрена енергия, те предоставят все повече икономическа и геополитическа мощ в ръцете на Китай, пише Oilprice.
Макар да изглеждаше невъзможно за Европа да се откаже от руския петрол и природен газ, без да навреди сериозно на икономиката си и опасно да компрометира енергийната сигурност в региона, Европейският съюз (ЕС) постигна забележителен успех в прекъсването на тези връзки благодарение на скока в производството на възобновяема енергия и меката зима. Но силата на тези усилия е подкопана от продължаващата глобална зависимост от руските вериги на доставка на ядрена енергия.
Руската държавна компания за ядрена енергия "Росатом" отдавна е един от основните износители на ядрено гориво и услуги за обогатяване на уран по света. Европейските страни, включително Унгария, Чехия, Словакия, Финландия и България, увеличиха вноса си на руско ядрено гориво, за да компенсират отлива на руски изкопаеми горива, което означава, че те все още предоставят значително финансиране на Кремъл.
Мозъчният тръст Belladonna изчислява, че износът на ядрено гориво е генерирал над 739 млн. долара за Москва само през последната година. „Росатом“ е и основен източник на финансиране в изграждането на нови ядрени съоръжения на световно ниво. В момента почти една на всеки пет атомни електроцентрали на планетата е или в Русия, или е изградена от Русия.
Но влиянието на Москва на някои ядрени пазари изглежда колебливо, тъй като продължаващата война в Украйна компрометира способността на Русия да изпълни проектите си. България умолява САЩ да помогнат да се измъкне от гравитационната ядрена хватка на Русия, а Унгария изглежда също се опитва да смени лагера. Атомната електроцентрала „Пакш 2“, планирана за изграждане от „Росатом“, е отложена и надхвърля бюджета от най-ранните си фази на планиране през 2014 г.
Неуспехите се засилиха през последните години, тъй като позицията на Европа спрямо Кремъл и засилените мерки за сигурност усложниха способността на Русия да финализира проекта.
Въпреки че Русия остава активна по отношение на АЕЦ „Пакш 2“, Унгария изглежда се обръща към Китай, за да продължи развитието на ядрената си енергия. Китайският президент Си Дзинпин посети Будапеща, за да подпише 16 споразумения с унгарското правителство, включително едно, което се отнася до „сътрудничество, обхващащо цялото портфолио от ядрена енергия“. Това изглежда включва и ядрената централа, сигнализирайки, че Унгария иска да изключи „Росатом“ от своята ядрена индустрия.
Това не е първият път, когато ядрената енергия е „ геополитическа точка на възпламеняване “ между Русия и Китай. Двете страни също се сблъскват при ядреното господство в развиващите се икономики и особено в Субсахарска Африка, където потенциалът за растеж на индустрията е огромен и се нуждае от остро финансиране.
Този потенциален преход на ядрената енергия и печалбите към Китай е част от много по-голяма тенденция в глобалния енергиен пейзаж. От години Пекин изпреварва останалия свят в производството на възобновяема енергия и изграждането на екологична инфраструктура. Китай се постави в центъра на глобалните вериги на доставка на чиста енергия, ставайки незаменим за разрастването на сектори в развитите страни в Европа и Америка, като същевременно разширява енергийното си влияние. Заемането на мястото на Русия в глобалната ядрена енергийна индустрия е само още една стъпка към консолидирането на властта на Пекин върху световните енергийни пазари, заключва Oilprice.
17:30 | 12.05.24 г.
