До 31 март финансовият министър трябва да преприеме действия за покриване на оперативния дефицит от 1 млрд. лева за Фонд "Сигурност за електроенергийната система". Това е записано в решение, одобрено от 159 народни представители. 51 гласуваха "против", а трима се въздържаха.
В мотивите към решението е записано, че председателят на фонда Диан Червенкондев е алармирал финансовия министър за дефицита, който може да доведе до ръст на цената на електроенергията за крайните потребители - домакинства и стопански потребители.
Депутатът Делян Добрев съобщи за проблемите във ФСЕС по време на форум, посветен на либерализацията, и отбеляза, че дефицитът е към 1 млрд. лева.
Недостигът е заради по-ниските цени на квотите за въглеродни емисии, които страната може да продаде в схемата за търговия с емисии (ETS) и по-ниската цена на тока, тъй като производителите внасят във фонда процент от приходите си.
Добрев уточни, че средствата могат да бъдат събрани по няколко начина - чрез цената на електроенергията, такса "Задължение към обществото" или през бюджета.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира, че няма мотивиран отговор на въпросите на потребителите защо те ще платят, за да се осигурят средства за покриване на преференциалните цени - на ВЕИ, за ТЕЦ "AES Марица Изток 1“ или когенерациите.
"Вариантите са да постъпят средства от републиканския бюджет", допълни още Иванов пред журналисти.
По време на дискусиите по казуса в енергийната комисия Иванов предупреди, че ако не бъде извършено плащане от бюджета, ще се наложи значително повишение на цената на електроенергията за всички потребители от 1 април. Министърът на енергетиката Румен Радев пък отчете, че се подготвя решение на Министерския съвет да бъдат насочени 450 млн. лева към ФСЕС.
По време на дискусиите в пленарната зала беше коментирано, че Министерството на финансите е източило ФСЕС през последните години. Средства от фонда се използваха за компенсации за бизнеса заради високите цени на електроенергията, както и други стимули, свързани с енергийната криза през 2022 - 2023 година.
От опозицията бяха категорични, че правителството бърза с либерализацията на енергийния пазар, за да бъдат получени средствата от Плана за възстановяване и устойчвост (ПВУ).
Според Драгомир Стойнев (БСП) недостигът на средства във ФСЕС ще накара КЕВР да избира кого да подкрепи - бизнеса или домакинствата. Той призова либерализацията да бъде отложена с още една година, за да бъде изработена схемата за отваряне на пазара, която ще работи.
От ГЕРБ посочиха, че запълването на дефицита със средства от бюджета е връщането на "своеобразния заем", който даде енергетиката за стабилизиране на икономиката през годините на кризата.
20:15 | 21.03.24 г.
