Ив. Желязков: Смисълът на зеления преход не е да строим огромни паркове на плодородна почва

Зеленият преход продължава да бъде предизвикателство, но е и възможност за страните от ЕС на фона на промените в климата и в геополитическата ситуация. Оптималното решение за зелената енергия в България е добре планиран и добре изпълнен енергиен микс, смята д-р инж. Иван Желязков, зам.-председател на Съвета на директорите на ЦЕРБ и управител на „ЦЕРБ Солар“. Според него по отношение на зелената енергетика страната ни е постигнала заложените от ЕС цели, но ефектът все още не може да се прояви заради различни административни спънки.

В интервю за Investor.bg той разказа и за потенциала за изграждане на покривни соларни инсталации и струва ли си тази инвестиция за домакинствата.

Иван Желязков ще участва в специализираното събитие Energy of Tomorrow, което Investor.bg организира на 28 март 2024 г. в „Интер Експо Център". Повече за форума вижте тук.

- Г-н Желязков, данните на ЕСО показват бум на новите соларни инсталации - през лятото и есента на 2023 г. се построиха едни от най-големите централи у нас. Това ли е най-оптималното решение за зелената енергия у нас?

- Постигнатото през последните години при новите възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е страхотно. От друга страна обаче, бумът на соларни инсталации създаде хаос в издаването на становища и договори за присъединяване към мрежовите оператори на ниско, средно и високо напрежение (електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Доколкото знам, в момента само в ЕСО за становище за присъединяване чакат над 40 гигавата соларни централи. Което на практика няма да се случи.

В зелената енергетика достигнахме заложените в ЕС цели, но за да има ефект от зелената енергия, трябва да има промени в законодателството и начина на изграждане на ВЕИ. Има различни видове възобновяема енергия - ние в момента акцентираме върху соларните централи. С енергията от вятъра напреднахме, но има още потенциал. Биомасата е в достатъчни количества, но не се оползотворява докрай. Бъдеще има и в енергията от водноелектрическите централи. Да не говорим, че още не сме започнали да решаваме задачите на геотермалната енергия. Ядрената енергия, която също се води "зелена", е с най-ниска себестойност и най-надеждна от гледна точка на снабдяване и доставка.

Аз подкрепям развитието на справедливия, реалния микс от възобновяеми енергийни източници. Оптималното решение за зелената енергия в България е добре планиран и добре изпълнен енергиен микс. Освен това, трябва непрекъснато да инвестираме в обновяване и усъвършенстване на електроенергийната инфраструктура. Бумът при соларните системи изисква сериозни инвестиции в мрежата.

- Има ли пречки пред развитието на фотоволтаичната индустрия?

- Пречките пред развитието на фотоволтаичната индустрия в България са най-вече бюрократични - и административни бариери, и законодателни. Защо например да не се въведе законово изискване при изграждане на над 1 мегават мощност, да се инсталират батерии за съхранение? При върхови моменти генерираната от батерийната система енергия ще се отдава в мрежата. Така ще се подобрят и режимните параметри. Батерийните системи за домакинствата ще позволят самостоятелно захранване, ще намалят разходите за електричество, ще дадат свобода на домакинствата, които чрез софтуерни приложения ще могат да следят и управляват консумацията си на енергия, а при авария или спиране на тока ще имат резервно захранване. Батерийните системи са необходими на ЕРП-тата. И именно в батерийните системи, в интелигентните мрежи е бъдещето на соларната енергия.

За батерийни системи за домакинствата в България няма предвидени текстове в закона. Това е първото, което трябва да се направи – промяна в законодателството. Втората стъпка е намаляване на административната тежест.

Друго решение, което би могло да стимулира развитието на фотоволтаичната индустрия, е въвеждане на т.нар. нет метеринг (Net Metering) система на отчитане. В почти всички европейски страни тя е въведена и стимулира производството на възобновяема енергия. Най-общо представлява следното – когато на една къща има фотоволтаична централа, каквото произведе в повече, отколкото потреби, го подава на мрежата. В края на месеца или на годината се плаща разликата между електроенергията, която е произведена и е вкарана в мрежата, и количеството, което е потребено. Така се стимулират частните потребители да правят инвестиции. Подобрява се и състоянието на мрежата, защото, където се произвежда, там се и потребява. И домакинствата намаляват сметките си за ток.

- А какъв е потенциалът за фотоволтаични панели в големите градове на България?

- Слънцето е единственият енергиен ресурс, който е безплатен. Той е подарък за всички нас от природата. Себестойността на произведената от слънцето енергия е ниска. Оттук е и големият интерес към изграждането на фотоволтаични централи. Сградният фонд обаче – фотоволтаични системи върху покривите – не е оползотворен достатъчно. Безсмислено е да изграждаме огромни фотоволтаични централи от 10, 20 до 150 мегавата върху плодородна почва. Има няколко изпълнени подобни проекта, а други тепърва ще се строят върху земеделски земи. Това не е смисълът на зелената енергия. Трябва да се стимулира изграждането на фотоволтаични централи върху покривите на жилищни, индустриални и бизнес имоти.

Хубавото е, че и у нас вече има надеждни методи за оценка на слънчевия потенциал за собствени нужди на домакинствата и на малкия бизнес от фотоволтаични системи. Ние, например, в "ЦЕРБ Солар", заедно с "АмонРа Енерджи", предлагаме едно от възможните решения в тази посока. Първо изработваме подробен анализ на покривната конструкция – годна ли е за поставянето на панели и какви точно, отговаря ли на законодателните изисквания, какви са най-добрите възможности. После правим софтуерна симулация. Чак след това преминаваме към проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация.

- Струва ли си инвестицията в покривните инсталации?

- Определено! Средно едно домакинство потребява 12-15 киловата енергия – хладилник, печка, пералня и др. За това домакинство инвестицията в покривна инсталация – разбира се, зависи от модела на панела, от това дали е с батерия, какъв е инверторът и т.н. – би била между 10 000 и 35 000 лева. Тази инвестиция ще се изплати за 5-6 години. А може и за по-кратко – зависи каква е експлоатацията на покривната инсталация.

- Защо участвате в Energy of Tomorrow?

- За първи път ще сме част от Energy of Tomorrow на Investor.bg. Решихме да участваме заради интереса ни към темата и заради авторитета на организаторите. И "ЦЕРБ Солар", и "АмонРа Енерджи" имат какво ново да споделят в панела „Зелена енергия и иновации“. Следим и харесваме специализираните медии от вашата група. За нас Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria са сериозен източник за бизнес и финансова информация, за новостите в справедливия енергиен преход.