Американските и европейските петролни гиганти продават един и същи продукт на един и същи глобален пазар, но са на различни пътища. Докато американски групи като Exxon Mobil и Chevron купуват по-малки сондажни компании, техните европейски конкуренти като Shell, BP и TotalEnergies седят със скръстени ръце.
Част от обяснението е трансатлантическото несъгласие относно дългосрочните перспективи пред петрола, пише „Ройтерс“.
Ако светът иска да ограничи повишаването на температурите до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, търсенето на петрол трябва да се свие от 100 млн. барела на ден до 24 млн. барела до 2050 г., според Международната агенция по енергетика.
Изправени пред този сценарий, производителите на изкопаеми горива имат ограничен набор от възможности. Те могат да продължат да добиват нефт и да се надяват да надживеят по-малките им конкуренти. Могат и да се насочат към други форми на енергия, които отделят малко или никакъв въглероден диоксид. Могат и постепенно да се оттеглят, докато връщат пари на акционерите.
Има обаче още една алтернатива: да приемат, че търсенето на петрол няма да намалее.
Прогнозите, разпространявани от американските петролни гиганти, показват, че те са избрали четвъртия вариант. През януари Exxon Mobil, оглавявана от Дарън Уудс, обяви, че дневното търсене според прогнозите на компанията ще бъде приблизително същото, каквото е сега, а потреблението на природен газ ще нарасне с 25%.
Шефът на Chevron Майк Вирт е по-предпазлив, но цитира прогнози на трети страни, които предполагат, че дневното потребление на петрол ще бъде в диапазона между 70 млн. и 112 млн. барела през десетилетието от 2040 до 2050 г.
Европейците са по-малко оптимистично настроени. Shell прогнозира, че дневното търсене на петрол ще достигне 90 млн. барела през 2050 г., според основния сценарий. Песимистичният сценарий предвижда свиване на търсенето до 40 млн. барела дневно.
BP прогнозира търсене от 73 млн. барела дневно през 2050 г., но при нетен нулев сценарий то ще се свие до 21 млн. барела, според компанията. TotalEnergies смята, че търсенето може да варира между 51 млн. и 71 млн. барела на ден.
Всяка от тези прогнози за времето към 2050 г. може да бъде вярна. Ако се осъществят сценариите за по-голямо търсене на петрол, инвеститорите в петролните групи в САЩ ще са основните печеливши. Производството на големите петролни компании в САЩ ще нараства с 6% годишно между 2022 г. и 2030 г., според анализаторите на Bernstein. Същевременно големите европейски групи ще изпомпват само 0,6% повече.
Ако цените на петрола останат на сегашното ниво от 84 долара за барел, американците ще направят значително повече пари. Това изчисление помага да се обясни защо Exxon наскоро отдели 64,5 млрд. долара за придобиването на Pioneer Natural Resources. Chevron плати 53 млрд. долара за своя американски съперник Hess.
Сделката на Exxon с Pioneer ще помогне на групата да намали производствените разходи и емисиите, произтичащи от процеса на сондиране, казват анализаторите на Wood Mackenzie. Това ще позволи на компанията да печели повече от конкуренцията, дори ако цените на петрола паднат.
Гигантите от Персийския залив като Saudi Aramco правят същото, като твърдят, че по-ниските разходи ще им позволят да се задържат над водата.
Тази логика може да подтикне новия шеф на BP, главния изпълнителен директор на TotalEnergies и ръководството на Shell също да заложат на петрола. Липсата на ясна дългосрочна прогноза обаче усложнява нещата. Ако пазарът на петрол ще се свие значително, ще бъде невъзможно за всички основни играчи в индустрията да продължат да изпомпват сегашните количества. В същото време обаче мнението на европейските групи за бъдещето на петрола не е достатъчно мрачно, за да оправдае стремглаво бягство от изкопаемите горива към закупуването на зелени енергийни групи.
Трансатлантическата дивергенция се дължи до голяма степен на предпочитанията на инвеститорите. Европейските акционери са склонни да се тревожат повече за изменението на климата, докато тези в САЩ са по-малко притеснени да се откажат от инвестирането според екологични, социални и управленски критерии. Глобалните устойчиви фондове отчитат изходящи потоци четвъртото тримесечие за първи път, откакто Morningstar Manager Research започна да води статистика през 2018 г.
Дори най-големият инвеститор в Exxon, ориентиран към климата, гласува против предложенията на акционерите групата да намали емисиите и подкрепи транзакцията на Pioneer. Разривът се вижда в оценките: Exxon и Chevron се оценяват на близо 6 пъти повече от EBITDA, прогнозирана от анализаторите за 2024 г., според данни на LSEG. Shell, BP и TotalEnergies изостават с под 4 пъти.
Въпреки цялата им очевидна стратегическа яснота, възможно е Exxon и други петролни „бикове“ да грешат относно бъдещото търсене на петрол. Ако световните лидери най-накрая приемат изменението на климата сериозно, те може да въведат строги въглеродни данъци, което може да доведе до спад в търсенето. След това цените на суровия петрол може да паднат до 24 долара за барел, според анализ на Exxon, включващ сценария за нетна нула на МАЕ. След това американските групи ще трябва бързо да пренасочат капиталовите разходи към горива с по-ниски въглеродни емисии.
Американските петролни компании също са изправени пред очевидния проблем с повишените емисии от целия допълнителен петрол, който планират да изпомпват. Една от възможностите е да изсмучат въглерода, който отделят, от въздуха. За да се компенсира огромното увеличение на емисиите, всеки от индустриалните гиганти ще трябва да инвестира около 25 млрд. долара за разработване на капацитет за улавяне, съхранение и отстраняване на въглерод всяка година до 2050 г. Те трябва да влагат и средно по 10 млрд. долара годишно, за да поддържат текущото си производство на петрол, смята МАЕ. Това е значително повече от техния настоящ среден годишен капиталов бюджет.
Все пак инвеститорите ценят яснотата, която липсва на европейските групи. BP иска да посвети 25% от капиталовите разходи на групата за инвестиции с ниски въглеродни емисии до 2025 г. Опитите за набиране на мащаб в сектора обаче се препъват.
BP, Shell и TotalEnergies се справят с несигурността, като връщат много пари на акционерите. Компаниите проведоха серия от обратни изкупувания на акции за милиарди долари. Ако европейските групи не искат да трупат петрол като техните конкуренти в САЩ, но са неохотни да се пренасочат бързо и към други форми на енергия, основната друга налична опция ще бъде бавно да се откажат от всичко.