Пет неща, които ЕС може да направи, за да спре войната в Украйна

ЕС одобри на ниво дипломати 13-и пакет със санкции срещу Русия, но те все още не удрят там, където режимът в Кремъл би го заболяло най-много пише европейското издание Politico. В новия пакет, който се очаква да бъде одобрен официално до 24 февруари, тоест на втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, са в включени ограничения срещу 200 физически лица.

Справка в анексите на регламента показва, че за първи път се включват фирми от Китай, на които е забранено да купуват определени стоки от ЕС. В социалната мрежа Х (Twitter) председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че с новия пакет се ограничава достъпа до дронове.

I welcome the agreement on our 13th sanctions package against Russia ⁰We must keep degrading Putin's war machine. ⁰With 2000 listings in total, we keep the pressure high on the Kremlin. ⁰We are also further cutting Russia’s access to drones. https://t.co/AfSxsEUB8x

Но липсват по-сериозни санкции за руската икономика - например забрана за търговия с метали.

Така, въпреки тези вече 13 пакета със санкции, ЕС все още е далеч от ограничаване на възможностите на Москва да продължава да води война, например намалявайки средствата от търговията с петрол и природен газ, или спирайки технологии, които могат да бъдат използвани от руските военни.

Реално без подкрепа от всички и на фона на съпротивата на Унгария, която все още поддържа близки отношения с Русия, обаче е ясно, че ЕС не може да направи много. От Politico са оценили и пет области, в които европейските лидери могат да направят много, ако наистина искат да блокират Владимир Путин.

На първо място това е ограничаването на приходите от петрол и природен газ. Първоначално мярката на Г-7, ЕС и Австралия за таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел вършеше работа - Русия запази доставките, но приходите намаляха. Постепенно обаче Москва намери начин да заобиколи санкциите и сега почти никакви количества не се търгуват на цени под това ниво.

В момента един от приоритетите на Киев е Западът да предприеме действия срещу "тайната флотилия" на Русия - танкерите на старо, които купи страната, нарушавайки тавана. Другата голяма "дупка" по отношение на петрола позволява страни като Индия, Турция или Китай, да купуват руски петрол (на каквато и да е цена), да го преработят и след това - да продадат петролните продукти, включително и горива, на трети страни, сред които и в ЕС.

Според източници на Politico нежеланието да се прави каквото и да било в този идва от САЩ, където се страхуват от връщане на енергийните цени. Отделно и липсата на единство в ЕС прави затягането на правилата много малко вероятно, но от друга страна би било "болезнено" за Русия.

Цялостно прекъсване на вноса на газ

В първите месеци на войната ЕС взе решението да спре да купува руски петрол, а Москва от своя страна започна да намалява газа през тръбопроводите в опит да окаже натиск върху общността. Оказа се, че и двете страни намериха алтернативи - ЕС внася газ от САЩ, Норвегия, Алжир и Катар, а Москва продава петрола си в Азия.

Но руският газ все още съставлява 15% от общия внос и приходите за последните две години са 80 млрд. евро, сочат анализите на CREA. Изцяло прекратяване на доставките обаче е сложен процес, тъй като много държави са обвързани с дългосрочни договори, които е трудно да бъдат преустановени. Унгария от своя страна дори и не прави опити за ограничаване на покупките, а напротив - сключи анекси за по-големи количества.

Спирането на покупката на руски газ отново е оценено като много малко вероятно, но пък за сметка на това би донесло големи щети за руския бюджет.

Като по-вероятно и засягащо по-тежко Москва от Politico определят и затваряне на "дупките" - по отношение на забраната за износ на луксозни стоки и най-вече на такива с възможна двойна употреба. Обикновено това става чрез "посредници" - Армения, Казахстан или Грузия, както и Китай, Индия и Турция, които печелят от нуждата на Русия да намери алтернативни търговски пътища.

Да кажем "сбогом" на руските ядрени технологии

Отказът от руските ядрени технологии е с много малка вероятност да се случи, въпреки че Русия превзе Запорожката АЕЦ и по данни на Международната агенция за атомна енергетика е заминирала околностите на централата. Инцидент в най-голямата ядрена централа в Европа може да доведе до катастрофа на целия континент.

Според Украйна отдавна е време ЕС да спре да търгува с "Росатом" - компанията все още предоставя услуги и ядрено гориво в множество европейски държави. Но тук отново идва на дневен ред единството при взимането на решенията и Унгария, която строи разширението на АЕЦ "Пакш" с руски помощ.

Ограничаване на търговията с метали

Преди да бъде одобрен проектът на 13-я пакет се заговори, че той може да спре покупката на руски алуминий - стъпка, подкрепяна от местните производители.Но предложението не срещна подкрепа в ЕС (освен от Прибалтийските страни и Полша). По време на дискусиите за новите пакети един от европейските чиновници припомни, че е нужно единодушие за одобрението. Или с други думи - не предлагайте нещо, което няма да можем да одобрим.

Но подобна забрана може и да видим в някой следващ пакет санкции, който да засегне алуминият поетапно - по подобие на санкциите за ограничаване на търговията на полуготови стоманени продукти -  въпреки спряната търговия със стомана, благодарение на лобирането на две малки компании от Белгия и Чехия, до 2028 година търговията с тези заготовки е практически свободна.

Същото важи и за чугуна. Но руските изделия са по-евтини от европейските си аналози и печалбите от износа на алуминий се изчисляват на повече от 2 млрд. евро годишно.

Оценката на Politico дали алуминият може да бъде забранен за внос е с малко по-висока вероятност спрямо петрола и газа, но и щетите за Москва биха били малко по-ограничени.

Кога, ако не сега

Русия не показва никакви слабости по отношение на финансиране на войната - и покупката на оръжия и плащането на високи заплати за записващите се в армията. При това положение едва ли скоро ще видим Москва да се откаже от войната и в момента тя се превръща в брутална демонстрация на възможността на Москва да продължава да воюва срещу възможността на Запада да подкрепя Украйна.

Въпросът със санкциите има и още един аспект - ще издържи ли Украйна, за да види дългосрочния ефект от тях, допълват още експерти, цитирани от Politico. А "уморително" или не, както полският президент Доналд Туск определи поведението на Виктор Орбан, то е факт заради демократичното начало на общността.

За щастие, ние не живеем в диктатура и трябва да намерим консенсуса, допълва още изданието.