"Булгаргаз" е внесъл заявление в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за цена на газа от 62,39 лева за мегаватчас от 1 март. Това е с 14% по-евтино спрямо цената от 1 февруари (71,08 лева за мегаватчас).
От заявлението е видно, че компанията ще разчита на газа по договора с Азербайджан, както и по договор с Total Energies за доставка на 1 тераватчас през терминала в Ревитуса. Водят се разговори за суапова сделка, за да може доставките да бъдат равномерно разпределени през март и април.
"Булгаргаз" ще получи и остатъка от договора за доставка с Total през февруари, които се съхраняват в Турция, както и ще продължи да добива от газохранилището в Чирен, отчитат още от компанията пред енергийния регулатор. Цената на газа в газохранилището е фиксирана, но е по-висока, защото беше нагнетен в края на лятото на 2022 г., когато на пазарите цената на газа достигна рекорди.
Ситуацията на нидерландската борса TTF в последните седмици обаче е много спокойна и цената намалява непрекъснато. Нивата вече се въртят около 25 евро за мегаватчас. Като една от причините за това са високите нива на газа в газохранилищата в цяла Европа. Почти всички членове на ЕС се въздържат да използват газа, оставен в резерв, тъй като цената му е съществено по-висока от пазарната.
По данни на Gas Infrastructure Europe (GIE) газохранилищата в ЕС са пълни до малко над 66% от капацитета си, което е високо ниво за това време на годината. Газът в резерв обаче варира широко в ЕС - от 80% запълнен капацитет на газохранилищата в Испания и Австрия до 47% в Хърватия. Данните сочат, че газохранилището в Чирен е запълнено до 62% от капацитета си.
Въпреки няколкото студени вълни температурите през тази зима са по-високи от обичайното, което също ограничи търсенето на природен газ. Нещо повече - силните бури в Северно море доведоха до рекордно производство на електроенергия от офшорните вятърни централи в Германия и Великобритания.
Но намаленото потребление отразява и много по-сериозен проблем за европейската икономика - свиването на търсенето от индустрията. Германското тежко енергийноинтензивно производство (например производство на стомана, стъкло и химични продукти) намалява с 22% спрямо нивата отпреди две години, посочва Ройтерс.