Хотелиери се заканиха да протестират с всички средства срещу офшорни вятърни паркове

С критики за лобизъм и убиване на поминъка в черноморския регион протече дискусията по законопроекта за офшорните вятърни паркове. Текстовете минаха на първо четене в пленарната зала и в момента се събират становища от заинтересованите страни. Срещата се проведе в отсъствието на вносителя Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), а председателят на комисията по енергетика Делян Добрев обеща, че законът няма да бъде приет, преди да бъде отговорено на всички опасения и прикани всички участници в дискусията да внесат писмено становищата си по текста. Той обаче също не остана да изслуша всички коментари по темата от присъстващите.

Представители на местните общности, рибари и хотелиери поискаха референдум за изграждането на офшорните вятърни паркове. Те са категорични, че законът трябва да бъде оттеглен, проблемите обсъдени и текстовете пренаписани и едва след това - внесени за гласуване в парламента. Експерти също препоръчаха всички рискове и опасения да бъдат задълбочено обсъдени първо с местните общности и едва тогава оформени в законопроект.

Представителите на туристическата индустрия и рибарите са категорични, че вятърните паркове ще загрозят Черноморието и туристите и рибите ще избягат. Опасенията на хотелиерите са, че вятърните турбини ще бъдат видими от брега, макар че защитниците на законопроекта коментираха, че на 20-30 км навътре в морето те са на практика невидими. От тази дистанция шумът също не би се чувал.

Зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Атанас Димитров заяви, че браншът ще протестира с всички средства срещу законопроекта.

Рибарите се опасяват също така, че турбините предизвикват вибрации, които гонят пасажите от риби. Мартин Владимиров (Център за изследване на демокрацията) обаче показа изследвания, че по основите на турбините се полепват миди и всъщност те привличат рибата.

Емил Милев от Черноморската рибарска асоциация коментира, че няма никакво съмнение в потенциала на офшорните паркове в Черно море, но смята, че те ще нарушат екологичното равновесие. Освен това законът не казва изрично къде ще се строи и опасенията в сектора са, че ще бъдат отнети 20% от полетата за риболов, защото има сервитутни зони, в които не може да се пуска котва.

Модераторът на срещата др. Александър Симидчиев (ПП-ДБ) отчете, че специално при оценката върху околната среда (ОВОС) ще се оценяват пасажите на рибите в района на строителството на бъдещите паркове. Еколози обаче отчетоха, че при ОВОС на вятърни паркове на сушата например не се анализира т.нар. инфразвук, защото той не се чува от хората, но вибрациите от него се усещат. При изграждане на вятърни турбини в морето този проблем се задълбочава.

Черно море е много специфично - затворено, заради което и обитателите му не могат да мигрират и са много уязвими, отчете Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците. Според нея в момента въобще няма нужда от отделен закон за офшорни паркове в морското крайбрежие, а трябва да бъде транспонирана правилно европейската Директива за ВЕИ и карта за зониране, за да се види къде могат да бъдат изграждани подобри проекти.

Петко Ковачев от "Зелени закони" обаче коментира, че такъв закон е нужен, но не трябва да се отнася единствено към офшорните централи, а като цяло за възможностите за производството на електроенергия от различни ВЕИ по крайбрежието. Той визира проучвания на Българската академия на науките (БАН) за производството от сероводородите в Черно море, поставяне на солари и т.н. "Няма европейска директива за производството на ток от сероводород, защото това е специфичен наш проблем", изтъкна той.

Според него разгорещената дискусия е показала само едно - хората нямат доверие на институциите, че ще опазят интересите им, както и на и оценките им, че нещо е безопасно за човешкото здраве, околната среда или бизнеса.

Представителят на БХРА Атанас Карагеоргиев отбеляза, че освен всички вече коментирани проблеми изграждането на вятърните паркове ще доведе и до спад на цените на имотите. Само първите дискусии за вероятно изграждане на "перки" вече водят до намаляване на цената с 10%, а при началото на строителството жилищата вече губят 50-70% от цената си.

Александър Симидчиев обаче не се съгласи с това становище, сочейки данни от други държави с развити офшорни паркове, според които няма никакво влияние на жилищните пазари. При парковете на сушата действително има намаляване на цената на жилищата в близост, съгласи се той . От своя страна, Симидчиев цитира и изследването на CREA, изготвено по поръчка на "Грийнпийс", че мръсният въздух ще доведе до повече от 5500 случая на преждевременна смърт и допълнителни здравни разходи от 14 млрд. евро до 2038 година.

Офшорните вятърни паркове имат профил, близък до базовия, и могат да бъдат заместваща мощност на въглищните централи, допълвайки останалите възобновяеми източници - солари и водни централи, тоест да спомогнат за намаляване на замърсяването на въздуха, отбеляза още Симидчиев. Всички ВЕИ имат позитивни и негативни страни, но добрата новина е, че негативите обикновено не се припокриват, а източниците се допълват.

"Както много често в медицината, има нужда от комплексно решение в енергетиката", посочи още той.

По време на срещата беше повдигнат и въпросът защо законът отново предвижда преференциални цени за изкупуването на енергия при изграждането на тези паркове, а цената е по-висока от тази в Германия - 160 лева за мегаватчас, спрямо 122 лева в Германия. Преференциалните цени обикновено са свързани с нормата на възвръщаемост на инвестицията, а изграждането на вятърен парк в Черно море е по-скъпо, отколкото в Северно море, коментира енергийният експерт Калоян Стайков (Институт за енергиен мениджмънт).

Според него има редица други слабости в законопроекта, като например сроковете за изкупуване на енергия, които са по-дълги от средното в други държави, както и защо е предвидено да се изготви прогнозна цена за произведената от офшорните централи електроенергия, която не се използва никъде след това.

И Стайков беше категоричен, че подобен закон е нужен, но текстовете трябва да се изчистят. Според него либерализацията на електроенергийния пазар е много по-спешна, тъй като крайният срок - юни, когато приключва и ценовия период, наближава. До юни трябва да бъде ясно какво ще се случва с регулирания пазар. Освен това от текстовете за либерализирането на пазара зависи втория транш по Плана за възстановяване от ЕС.

По време на дискусията от Министерството на туризма беше посочено още, че законопроектът не предвижда възможности за покриване на щети, нанесени от инвеститорите, изградили вятърни паркове, върху плажната ивица и поискаха и промяна на дефиницията за морски пространства.

Според участници в законопроекта няма нищо предвидено и какво ще се случва с излезлите от експлоатация турбини, въпреки че ако бъде приет днес този закон, то първите вятърни паркове биха се появили след средно около 10 години, а първите перки, които да трябва да се утилизират - след още няколко десетилетия.