Експерт: Подземно хранилище за ядрени отпадъци в България със сигурност ще има

Подземно хранилище за ядрени отпадъци със сигурност ще бъде изградено. Въпрос на време е, но при избора на локация трябва задължително да се получи одобрението на местната общност чрез местен референдум, както и да се предложат адекватни икономически стимули за общността, за да се съгласят това да се случи "в техния двор". Това мнение изрази в рубриката "Европа в развитие" на предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria д-р Петьо Бонев от Съвета за икономически анализи, който е директор на изследователска група в Агроскоп Санкт Гален, Швейцария) и доктор по икономика в Университет на Манхайм (Манхайм, Германия).

Той коментира публикувания от Съвета за икономически анализи четвърти доклад, който се фокусира върху радиоактивните отпадъци и приемането им в обществото.

Д-р Бонев съобщи, че в момента в Европа има различни модели за съхранението на радиоактивни отпадъци, с различни програми, някои от които вече са започнали.

„Двата модела, които са най-напреднали, са на Швеция и на Финландия. Там е взето под внимание съгласието на обществото за това къде трябва да се строи едно хранилище за ядрени отпадъци. Всички програми в ЕС, както и по света, предвиждат в един момент да се построи хранилище за ядрените отпадъци на 400 до 600 метра под земята, в земната кора, където те да се съхраняват“, посочи експертът.

По думите му, според варианта, който предлага Съветът за икономически анализи, при избора на локация, задължително трябва да се вземе под внимание съгласието на обществото под формата на местен референдум, като това се съчетае с икономически стимули.

Д-р Бонев отбеляза, че техническите принципи за избор на локация засягат сеизмичната активност на района, вземат се предвид и ред други фактори, като пропускливост на скалите и др. „Не е желателно и да се строи в зони с активен туризъм, както и където има усилени аграрни дейности, обясни, експертът и смята, че няма абсолютно идеално хранилище, но „то трябва да се построи някъде“.

"В Козлодуй проблемът с приемането на индустрията от обществото не съществува, защото хората са свикнали с наличието на ядрената централа, но такова постоянно хранилище не може да се построи там“, категоричен е експертът.

Той напомни, че сега се вкарват много средства в местна инфраструктура – в около 2 млн. годишно от фонд, изграден с такива цели. „Те идват от приходите от електроенергия и това е пример как може да се подходи при избора на локация. Трябва да се осигурят стимули - инвестиции в инфраструктура, данъчни облекчения и др., за това да се съгласи местната общност да приеме изграждането на подземно съоръжение за ядрени отпадъци“, съветва Петьо Бонев.

На въпроса какво коства временните решения да се превърнат в постоянни, експертът сподели, че "временните решения са скъпи – изискват постоянен надзор".

"Има т. нар. мокри хранилища – басейни с вода, която пречи на радиацията. Но те трябва да бъдат под 24-часов надзор, който се извършва със сложна апаратура и човешка намеса. А постоянните хранилища не изискват постоянен надзор. Подземно хранилище на половин километър под земята е оптимално най-безопасния за населението вариант и това е най-важното за научната общност и институциите в Европа и в света", направи сравнение д-р Бонев.

Защо българинът е по-склонен да поеме рисковете на ядрената енергетика за разлика от германци и австрийци? Каква стратегия ще има България и каква ще е промяната на енергийния микс? Какво показва ново проучване и защо недоверието към институциите може да се окаже решаващ фактор при изграждането на нови реактори и на хранилища за радиоактивни отпадъци? Какво е посланието на „не в моя двор“ и може ли да се блокира проектът?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.